Иън Ървайн - Тъмна е луната

„Не се предавай! Ще успееш. Ти можеш…“ Щом досега бе надделявала над тези твари, защо да не го стори отново? Позволи на свирепостта да избуи в душата й, за да избухне в такава ярост, че жената срещу нея подбели очи. Гашадите се задъхаха в мимолетен пристъп на слабост и Мейгрейт налетя сред тях със светкавични ритници.

Масата се катурна, фигурките се разпиляха, а жената до нея притисна длани към слепоочията си и започна да вие. Някой от мъжете понечи да се изправи, но пльосна върху масата. Драпаше упорито да стане и Мейгрейт го повали с един удар, грабна таблото с квадратите и го развъртя, за да си пробие път към изхода. Щом изскочи навън, пречупи го на две и захвърли половинките в най-близката помийна яма.

Отдясно изреваха множество гърла наведнъж. „Твърде късно! Армията е победена, аз — също…“ Гашадите се изсипаха от палатката зад гърба й. Усещаше как й отнемат силите с натиска на волята си, а тя бездруго вече страдаше от злоупотребата с магия. Спъна се в труп и те я догониха, докосванията на техните сякаш гумени пръсти я накараха да се свие от погнуса.

— Най-сетне! — възкликна сбръчкана жена, ликуваше като от сбъдване на отдавнашна мечта.

Притисната с лице в прахоляка, Мейгрейт внезапно проумя каква е истинската цел на всички вражески маневри през това лято. Самата тя! Толкова мъки и разруха само за да я подмамят надалеч от охраняваната твърдина, да я върнат на Рулке. И тя се беше хванала в клопката.

С ъгълчето на окото забеляза, че един от гашадите скочи в помийната яма, без да се двоуми. След няколко минути щяха отново да имат своето табло с фигурките, за да определят хода на сражението. Мейгрейт си каза, че сама е добавила още една беда в дългия списък. Несравнимо по-добре щеше да бъде, ако не се бе намесвала.

Петима гашади тръгнаха в жива стена отпред, други двама я хванаха за главата и краката, за да я отнесат. Тя изпъшка безпомощно. Що за глупачка! Тръгна на война, уж да направи добро…

Групичката заобиколи устремено поредната палатка. Внезапно пуснаха пленницата да падне по гръб и се заковаха на място. Мейгрейт изви глава. Поне сто нейни войници бяха обкръжили гашадите, притичваха още мнозина.

— Хвърлете оръжията си! — изкрещя офицер.

Жена от гашадите нададе рев на срам и безсилие и скочи срещу тях. Съсякоха я незабавно. Над Мейгрейт блесна острие на нож, а тя не можеше да се опази.

— Не! — отекна викът на друг гашад, който се стовари върху нея.

Върхът на ножа се подаде от гърба му и я боцна в гърдите. Нападателят отскочи стъписан.

— Заклехме се… — изгъгна прободеният и умря.

— Не разбирам — поклати глава някой от нейните офицери, когато войниците отведоха отчаяните гашади.

Мейгрейт се обърна по гръб и някак се подпря на длани и колене, подгизнала от главата до петите.

— Заклеха се пред Рулке, че ще ме бранят дори с цената на живота си… — промърмори и пак се свлече.

Войниците я вдигнаха на ръце сред тържествуваща врява. Бяха победили в битката, а скоро щяха да освободят и Банадор. Но Мейгрейт си мислеше с какви загуби бе платена тази победа и не намираше никаква радост в душата си.

Наоколо се струпваха все повече хора.

— Мейгрейт… — възторжено изхриптя Ванхе и стисна ръката и. — Не вярвах, че е възможно. Ти наистина си велика предводителка. Дори Игър не би постигнал повече днес.

Тя си мълчеше. Истината я терзаеше не по-малко от болката и гаденето. „Игър изобщо нямаше да се впусне в подобно безумие, а щеше да умори от глад и вражеската армия, и цял Банадор.“

Потъна в мрак.

Следобед Ванхе влезе в палатката, където Мейгрейт лежеше изнемощяла и се грееше под косите лъчи на слънцето. Чувстваше се все по-зле.

— Донесох ти за одобрение заповедта за наказанията.

Тя трудно осмисляше думите му.

— Втора армия се разбунтува и обърна оръжията си срещу своите съратници — обясни маршалът. — Виновниците ще бъдат наказани и участта им ще бъде пример за назидание.

— Прочети ми я! — шавна тя с пръсти.

— Втора армия се разформирова, бойното й знаме ще бъде пречупено. Всички знаци за ранг ще бъдат отнети и поругани, заповедта за сформирането й — изгорена.

— Да… Пример за назидание…

— Всеки офицер ще бъде екзекутиран пред строената армия, както и всеки осми войник.

— Не!

Мейгрейт седна, колкото и да я заболя. Ванхе четеше невъзмутимо:

— Всички имоти и вещи на семейства и роднините до трето коляно на екзекутираните ще бъдат конфискувани, а членовете на семействата — продадени в робство. Всеки от пощадените войници ще бъде продаден в робство, а на семейството му ще бъде забранено да заема длъжности и да получава титли за едно поколение.