Иън Ървайн - Тъмна е луната

— Впрочем и аз съм убеден — потвърди Шанд, — че Ялкара е взела Огледалото с тази цел. Някъде из безбройните съхранени спомени, сред древните му тайни, току-виж, е показано и как Шутдар си е служил с флейтата. Вероятно така е намерила пролуката във Възбраната.

— Но за да направите флейтата… — изграчи Тенсор от нишата — …трябва да разполагате със златото! А само злато от Аакан подхожда за такова творение. — Той опря брадичка в гърдите си. — Няма обаче откъде да вземете. Особеностите му го правеха несъвместимо с порталите. Не можеше да бъде пренесено между световете. Някои от нас загубиха живота си, преди да се досетим…

— Да разбирам ли — прекъсна го Мендарк, — че никъде няма злато от Аакан?

Тенсор губеше интерес към разговора. Клепачите му се спуснаха.

— Не може да си мълчиш така — укори го Каран.

Той заговори сподавено:

— Знаех само за флейтата, но тя е унищожена. Може и да има още злато, ако по-късно някой е открил начин да го пренася. На Аакан то беше скъпоценно и несравнимо по-рядко, отколкото е златото тук. А след злощастията с флейтата не исках и да поглеждам злато. Не биваше да си пъхаме носовете в забранените знания. Длъжен бях да откажа. Любопитството открай време ни е въвличало в беди. — Пресекливият му глас спадна до шепот, после се изпълни със студена сила, която смразяваше. — Тъкмо то доведе до нашествието на кароните. Аакан не ни стигаше. Вярвахме, че сме единствени във вселената, и се чувствахме самотни. И търсехме навън, увлечени в мечтите да намерим друга разумна раса, макар да познавахме добре правилата на живота в своя свят: „Изяж или ще бъдеш изяден. Само най-приспособените оцеляват.“

Зеспър… проклето да е името му навеки!… откри как да надзъртаме и в пространството между световете. Но дори търсенето беше достатъчно да промени пустотата, да остави следа в нея. Нашият свят вече не беше тайна за никого. И накрая се уверихме, че нито сме сами, нито сме най-приспособените ! Кароните ни се стовариха на главите. Как ми се иска да не бе станало така…

Няколко минути никой не посмя да се обади. Лиан отвори уста, но не се престраши. Каран предположи какво го човърка отвътре. Никой не знаеше историята на кароните, преди да отнемат Аакан от аакимите. Тенсор беше споделил невероятно важно късче от нея и Лиан изгаряше от желание да научи останалото.

Но не и Каран. Пустотата кипеше от кошмарна жестокост, не можеше да има нищо по-чуждо на нейния беден, но безметежен живот в Готрайм. Бездруго я спохождаха страшни сънища.

— Световете ни бяха сполетени от всички тези беди, защото се набърквахме там, където не биваше — завърши Тенсор. — Два пъти и аз се замесих в това. Не можете и да си представите какво зло ще си навлечете.

Отметна глава, напрегна ръце и мургавото му лице потъмня още повече от усилието. Но само волята не можеше да го изправи. Притичаха двама аакими и той ги отпрати с яростен жест, от който едва не тупна на пода.

— Ей, ти, момиче! — той посочи Каран. — И двамата сме затънали в тази история. Ела с мен. Трябва да ти призная нещо.

Уплашена, но и учудена, Каран го хвана за ръка и двамата излязоха в бурята.

Лиан понечи да тръгне след тях, защото не знаеше как ще постъпи Тенсор с Каран в отчаянието си, но Шанд притисна рамото му с длан.

— Стой си тук! Не те засяга.

— Безпокоя се…

— Много пречки има пред помирението им, но Тенсор няма да й посегне. А и ти си ни нужен.

— Защо?

— За да обмислим новото предложение — подсети го Мендарк. — Ела с нас в дъното на пещерата.

— Ще обсъждате това пред един шпионин? — не можа да повярва Игър. — За нищо не му вярвам!

— Както и аз на тебе — напомни Мендарк. — Знанията на Лиан са ни необходими.

Мендарк, Игър, Талия, Малиен и Лиан отидоха в другия край на пещерата. Селиал ги изгледа като белокос призрак и не пожела да се присъедини.

— Този замисъл е налудничав! — започна Игър. — Липсват ни и уменията, и находчивостта на Шутдар. Вероятно има и тайни на майсторството му, които няма да научим никога . Да речем и че е невъзможно флейтата да бъде сътворена тук. Спомнете си, че първата е направена на Аакан.

— Дори да я направим, може да не ни достигне изтънченият усет, за да я употребим — вметна Талия. — Както не достига на Рулке.

— Тези неща често са недостъпни за силните и мъдрите — възрази Малиен. — Понякога е задължително боравещият с такъв предмет да е неук, да разчита единствено на интуицията или вродената си дарба… но и тогава се изисква поне някаква подготовка.