Иън Ървайн - Тъмна е луната

— Друго знаеш ли?

— И да има друго злато, не сме научили.

— Кароните не са ли донесли?

— Рулке и Кандор са дошли с първата група. Никой не е носил нищо.

— Защо?

— Защото първия път не е било възможно — отговори му Лиан. — Само флейтата, разбира се, но нали тя си е проправила прохода в известен смисъл. В няколко източника е записано, че са се прехвърлили голи на Сантенар.

— А втората група?…

— Кароните прекарали петдесетина години на Сантенар, преди да осъзнаят колко може да се проточи тази гонитба заради флейтата. И поискали подкрепление от Аакан — обясни Малиен. — Тогава тук дошли мнозина от нас, както и мелези между карони и аакими. Те обаче нямали дългия живот на двете раси, а и повечето не били способни да оставят потомство… също като мулетата.

Прехвърлили се и цял отряд аакими по свое желание. Именно те измислили как да пренесат малки предмети — скъпи на сърцата им дреболии или полезни приспособления. Така и Тенсор е успял да донесе Огледалото, струва ми се. Но за моите прадеди знам, че не са имали злато.

— Няма да стигне — завъртя глава Игър.

Лиан се мръщеше и внезапно забърбори:

— Може да има още! Ялкара е притежавала златни накити — тежка верижка, гривна и огърлица. Виждал съм неин портрет с тези накити… но къде?

Шанд изпусна протяжна въздишка. Лиан го погледна с любопитство, но добави:

— Дали обаче златото е било от Аакан? Взела ли ги е, оставила ли ги е, както е постъпила с Огледалото? Няма нищо в архивите за това.

— Че защо ще ги зарязва, ако са й били толкова скъпи? — усъмни се Игър.

— Де да знам. А защо е оставила Огледалото? Нищо чудно да е нямала сили за пренасянето им през портала, защото се знае, че борбата с Фейеламор я е изтощила. Или пък вече не са й били необходими.

— Нямаме отговори на тези въпроси — призна Малиен. — Бих искала да ви разубедя за флейтата, но ако решите да си опитате късмета, трябва да отидете в Хависард, откъдето е избягала Ялкара. Никой никога не е разграбвал крепостта й.

— Две надежди… — смънка Мендарк. — Едната от тях нищожна. Алсифър беше опустошен след пленяването на Рулке и оттогава е безлюден. За да е останала някаква ценност, трябва да е била скрита с невъобразима хитрост. Освен това диадемата на Питлис не е достатъчна. Питам се… не може ли да се задоволим със сплав, в която е примесено обикновено злато?

— Не — твърдо отговори Малиен.

— Значи умуваме напразно — сприхаво установи Игър. — Хависард е непристъпен.

— Върху него е наложена закрила — уточни Шанд. — Не може да бъде превзет със сила, освен чрез разрушаване на основите му, впити надълбоко в скалите. Единственият шанс е да минеш отдолу през мините.

— Според Преданията тя подновила работата в мините за сребро близо до Тар Гаарн — промълви Лиан — и забогатяла от тях, както и аакимите преди нея.

— Мините са изоставени след нейното бягство — напомни Шанд — и вече няма да бъдат възстановени. Помпите се повредили, не е останал кой да ги поправи. Водата е заляла тунелите на дълбочина стотина разтега.

— Правете каквото искате! — рече им Игър, видимо по-оживен. — Аз се връщам в Туркад. Що за непокорни хора има в този град! Длъжен съм и да възпра гашадите или поне да ги затрудня в разчистването на пътя пред Рулке. Но как да го постигна, щом разполагат с Шазмак… От Туркад ще изпратя свои хора в Алсифър. — „В Стасор също — добави наум, — за да прибера онази безценна статуетка, ако се стигне и до това. Аакимите клонят към упадък, накрая и Стасор ще бъде разрушен. По-добре златото да е в моите ръце.“ — Но Тар Гаарн и Хависард… — добави гласно той — не са ми по силите.

— Отдавна предвидих, че може да стигна до Хависард — сподели Мендарк, — затова прегледах някои стари карти в Зайл. Няма какво да правя в Туркад. — Незабелязано отправи към Игър яростен поглед, който сякаш казваше „засега“. — Но ако някой познава по-добре Тар Гаарн и иска да дойде с мен…

— Защо трябва да питаш? — поклати глава Шанд. — Връщам се в Мелдорин с Каран и Лиан и си отивам право у дома в Тулин. Гелоните ще са узрели, докато се прибера. Нямаме какво да си кажем с тебе, изясних ти го още преди дванадесет години…

Мендарк се извърна и рече високомерно:

— Не очаквах, че си страхливец.

Шанд само сви рамене и добави:

— Ако не ме беше прекъснал, щях да допълня, че ще ти начертая карта. Не, имам по-добра идея — ще я начертаем заедно с Игър.

За изненада на всички Игър се надигна и отиде при Шанд. Скоро си бъбреха, сякаш са стари приятели. Шанд май се погаждаше с всекиго… освен с Мендарк. Обясняваше на Игър какво чертае по парче овехтял пергамент, а той го поправяше от време на време.