Иън Ървайн - Тъмна е луната

— Тъй… Начинанието може да се окаже неосъществимо — обобщи Мендарк. — Ще се опитаме ли, като рискуваме да пропилеем цялата си сила, въпреки че може би е по-разумно да я вложим в по-обикновени средства за защита?

— Не ви препоръчвам — подчерта Игър. — Флейтата е минало. Няма да го върнем. Колелото се завъртя прекалено, но не към началната си точка.

— Но нали ни е потребно оръжие срещу Рулке?

— Да си направим друго! — кипна Игър. — Флейтата е творение на Аакан, не на Сантенар.

— Тя е принадлежала и на Аакан, и на Сантенар — поправи го Мендарк, — защото Шутдар се е усъвършенствал тук. Той е бил човек! Един от нас.

— Не, не и не! — упорстваше Игър. — Как ще воюваме срещу Рулке със собственото му оръжие?

— А ти какво ще предложиш? — заяде се Мендарк. — Все се опираш на миналото в търсене на сигурност, предпочиташ остарялото, вместо да изучаваш новото.

— В това се коренеше първият раздор между нас — в прилив на враждебност изсъска Игър. — И тепърва ще търся възмездие за него.

— Съмнявам се! — Усмивчицата на Мендарк беше ясен знак колко малко го безпокои Игър. — Ти вече не си господар дори на себе си.

Игър сви юмруци. Лиан поглеждаше ту единия, ту другия. С всеки ден Игър се отчуждаваше и озлобяваше, до голяма степен и заради откровеното презрение на Мендарк. Игър се боеше до полуда от Рулке, Лиан пък се боеше до полуда от Игър.

— Миналото ни подведе! — продължи разпалено Мендарк. — Сега разкрихме, че Нощната пустош още в самото начало е била уязвима. Нека се обърнем с лице към бъдещето, за да сътворим нова флейта по нов замисъл.

Талия обаче мислеше повече как да постигне съгласие между тях.

— Чуйте ме и двамата. Не е толкова важно кой от вас е прав. За мен е очевидно, че трябва да преценим всички възможности и да изберем онзи път, който приляга най-добре на нашите нужди и предимства. Ако изходът е да направим флейтата, по стар или нов замисъл, нека се заемем с нея и да отложим края на спора за времето, когато извоюваме Сантенар… или го загубим завинаги.

Шанд кимна.

— Добре, отказвам се от възраженията си — промърмори Игър, макар и да бе ясно, че няма да го направи. — Но как ще се сдобиете със златото?

Малиен се обади от нишата си:

— И ние — аакимите, не можем да се крием от отговорностите си. И ние все търсехме убежище в миналото, за да отложим някак бъдещето. Досущ като тебе, Игър. Прекалено дълго бягахме от дълга си, като го прехвърляхме на Тенсор, вместо той да изпълнява волята ни. И нашето минало си отиде безвъзвратно. Трябва да си намерим ново място в света. Дори и да се провалим… Какво можем да загубим? Ще ти помагаме, Мендарк.

— Как?

— На Сантенар е било донесено злато в малки количества. А ние знаем как да го обработваме.

— Виж ти! — шумно въздъхна Мендарк. — И как така Тенсор не е научил?

— Знае, разбира се! — с натежал от присмех глас каза тя. — Питлис е имал диадема от това злато и я е носил през цялото време, докато е бил начело на Тар Гаарн, но не и в изгнанието си.

— Какво се е случило после с диадемата?

— Питлис сигурно е внимавал с нея. Има още една причина в този свят да е пренесено толкова малко от нашето злато. При прехода всяко вещество или предмет може да се преобразува и да стане опасно. Това важи както за Огледалото, така и за златото. В нашите архиви не е записано да е предавал диадемата другиму. Още оттогава подозираме, че Рулке я е прибрал, когато е убил Питлис пред портите на Алсифър.

— И да я е взел, не е намерена след поражението му — каза Лиан с увереност, която отдавна не си бе позволявал. — Познавам подробно тези Предания, мога да ви изредя наизуст списъка на вещите му.

— Не се съмнявам, че я е скрил предварително — промърмори Мендарк. — Още тогава това злато беше сред ценностите, които търсехме. Лесно е обаче да му придадеш всякаква форма и да го потулиш някъде. Пък и в една диадема няма злато, достатъчно за направата на такава флейта.

— Но не е зле за начало — навъсено отбеляза Игър. — Рулке вероятно е събрал още запаси, защото от самото начало е знаел колко е ценно. Малиен, известно ли ти е още нещо?

Тя се поколеба.

— Има още… малък златен идол, донесен от втората група аакими, които са дошли на Сантенар — доброволно, не като роби на Рулке. Статуетката е древна и безценна, защото е реликва на аакимите от Настор, една от северните земи на Аакан. Съхраняваха я в библиотеката на Стасор, която е далеч на изток. Вярвам, че до днес е там, но дори мисълта да им я отнемете ще е тежко светотатство за тях.