Иън Ървайн - Тъмна е луната

Тя се разтресе и извърна глава към Лиан.

— Като претеглим всичко — добави невъзмутимо Игър, — ти изигра дребна роля. Но безразсъдството на Тенсор е престъпно.

Аакимът бавно вдигна глава и се взря в Каран. На тази светлина огромните му очи изглеждаха виолетови, но в тях нямаше живец. След малко той отмаля и за облекчение на Каран пак се загледа в пода. Тя наруши първа тягостното мълчание:

— И все пак какво ще предприемете вие, които имате могъществото да повелявате на целия свят? — изрече Каран със свирепа студенина и изгледа поред Мендарк, Игър, Тенсор, Малиен и дори Шанд, който пак стоеше с гръб към нея при вратата. Никой не отвърна на предизвикателството. — Ще молим покорно да станем негови роби ли? Или ще се скрием в някоя тъмна бърлога и ще чакаме той да върши с нашия свят каквото му скимне?

Шанд се обърна към тях и напуканите му устни се извиха в намек за усмивка.

— Има нещо, което можете да направите, въпреки че не си представям как ще бъде осъществено.

Всички извиха глави към него, само Тенсор не шавна.

— Казвай де — подразни се Мендарк накрая. — Крайно време беше и ти да поемеш някаква отговорност за бъркотията.

— Възбраната се е появила, след като Шутдар унищожил флейтата. И нищо не може да се прехвърли между Трите свята.

— Познато до втръсване! Няма ли да чуем от тебе нещо, което не ни е известно?

— Рулке непрестанно ще търси начин да преодолее Възбраната — невъзмутимо продължи Шанд. — И за да успее, трябва да създаде втора златна флейта или подобно устройство… може би такова е новото му творение. Как да му попречим? Има само един начин — да направим свое устройство, да прогоним Рулке обратно на Аакан и завинаги да направим Сантенар недостъпен за другите светове.

— Това ли предлагаш?! — изуми се Игър.

— И то най-смирено — ухили му се Шанд, — както се полага на прислужник в селска страноприемница.

Игър му обърна гръб с досада.

— Стар глупак. Ако беше възможно, щеше да бъде направено отдавна.

Несъгласието му като че подтикна Мендарк да се заинати.

— Нима? Шанд, това е много интересно. Слушаме те.

— Гениалността на Шутдар се е проявила не само във факта, че сътворил златната флейта, но и в умението му да я използва. Изглежда за това е необходима твърде необичайна дарба. И тя се среща рядко сред силните на деня. Защото е несъвместима с привързаността към механизмите, а и с изтънченото умуване. Един вид… — той помисли миг-два — …съпричастие. Проходите между Трите свята са невеществени, сложни, променливи. Затова онзи, който борави с тях, трябва да ги достигне със съзнанието си, да се настрои в тон с крайната точка на прехвърлянето, да създаде мелодия, която е в хармония точно с този Път и никой друг.

Останалите го зяпаха втрещени. Каран се питаше слисано откъде старецът знае всичко това.

— Да, Рулке е измислил флейтата и е помагал на Шутдар в направата й — казваше им Шанд. — Така се твърди в „Предание за Златната флейта“. Но Рулке изобщо не се научил да си служи с нея, защото Шутдар я откраднал. Мен ако питате, нямаше и да се научи.

— Не разбирам… — проточи Каран. — Нали Рулке първо пренесъл Шутдар от нашия свят, за да изработи флейтата. Щом му е било по силите, за какво му е притрябвала златната флейта?

— Прибягнал е до призоваване — обясни Мендарк. — Най-опасния похват в Тайното изкуство. В половината случаи погубва или призовалия, или призования.

— Или и двамата! — уточни намръщено Игър.

— Пък и никой не може да призове себе си — уточни Малиен. — Рулке обаче искал да се прехвърля безпрепятствено между световете. Ето ти причината за създаването на златната флейта. Не знаем само каква е крайната му цел.

— И с какво ни помага този куп думи? — свадливо попита Игър, който подозираше, че Шанд си прави някаква заплетена шега с него. — Изобщо не ни е ясно как да създадем такова устройство.

— Нито как да го използваме. Знанието се е изгубило с гибелта на Шутдар. — Шанд седна на пода. — Значи е възможно и Рулке да не знае как да работи със своето творение.

— Няма как да се е научил! — натърти Мендарк. — В бедната на вещество и енергия Нощна пустош не може да създаде нищо, което би издържало във външния свят. Ще му се наложи да се труди над него на Сантенар. И сме длъжни да научим, когато започне. — Той потърка брадичката си. — Е, Шанд, твоето предложение се оказа интересно, но е разбираемо да се питам защо каза всичко това. Ти към какво се стремиш?

— Към нищо — кротко отвърна Шанд. — Искам само да се прибера у дома в Тулин.