Иън Ървайн - Тъмна е луната

Баситор й се изпречи, двойно по-едър от нея. Без да се замисли, Каран наведе глава и я заби в корема му. Аакимът изхърка и се преви.

Заобиколи го тичешком. Приклекналият Игър вече се изправяше. Кошницата от тел и кристал бе сложена на главата му, но сега искреше призрачно. А рубинът по средата сияеше подобно на мъглявината-скорпион в небето.

Игър не прекъсна потока от думи, които мърмореше. Зад нея Лиан изврещя по-силно. Каран грабна бастуна, с който Игър се подпираше при ходене, и цапардоса кошницата. Тя се огъна за миг, но после формата й се възстанови.

Игър изпружи ръката си със свит юмрук. От стената до нея се разхвърчаха парчета сол. Каран знаеше, че такъв майстор на Тайното изкуство може да я убие с един изблик на насочена енергия, успееше ли да налучка къде е застанала.

Метна се настрана и заби края на бастуна в корема му. Игър се сви на кълбо и тя пак стовари бастуна върху кошницата, за да я събори от главата му. Успя да нанесе два точни удара, после някой я награби отзад и стегна ръце около тялото й.

Тя се мяташе и риташе, но не можеше да се отскубне от якия Баситор. Бастунът падна на пода. От натиска ребрата й изпукаха.

Игър се пресягаше към нея, устройството на главата му грейна още по-ярко. Зад очите й избухна болка. Каран отчаяно се опитваше да си поеме дъх. Реши да попречи на Игър, като насочи дарбата си към устройството, но съзнанието й помръкваше.

Едното й стъпало случайно се опря в стената и Каран се отблъсна с последни сили. Баситор залитна назад и повторният опит на Игър да я порази само пръсна сол навсякъде.

— Задръж я да не мърда! — дрезгаво заповяда Игър.

Ръцете му шареха, накрая той напипа бастуна и го вдигна над главата си.

Изведнъж Баситор изгрухтя и се свлече.

Зад него стояха Шанд и Осейон, който разтриваше юмрука си. Шанд смъкна кошницата от главата на Игър и захвърли бастуна надалеч.

Не научиха какво бе искал да постигне Игър — да изтръгне истината от Лиан против волята му, да обладае съзнанието му или направо да го заличи. Той отказваше да признае въпреки заплахите на Мендарк. Предупредиха го да стои настрана от Лиан, а Малиен скастри Баситор, но нищо друго не можеха да сторят.

Лиан помнеше само заслепяваща болка, която сякаш го бе връхлетяла от всички страни. Посегателството го бе разтърсило така, че не искаше да говори за това дори с Каран. Натрошиха примитивното устройство за засилване на усета и изхвърлиха частите му в дълбоки пукнатини.

— Ако Игър пак се добере до човек с тази дарба, пази се! — каза Малиен на Каран.

Каран знаеше, че Игър няма да се откаже. Единствено нейната бдителност можеше да опази Лиан. Но и тя губеше по малко доверието си към него. Какво ли бе правил все пак през онези пет дни при Рулке?

Поредният нерадостен ден отминаваше. Навън бурята виеше неудържимо. Всички се умърлушиха, затворени насред огромната пустиня, безпомощни. А техният враг можеше да вилнее из света на воля. Храната и водата бяха на привършване.

— Колко ни остана? — обади се Мендарк.

Аспър за кой ли път броеше меховете с вода.

— Най-много за осем дни.

— Талия, колко път има до езерата?

— Десет пъти ме питаш, а отговорът си е все същият! — озъби се тя. — Осем-девет дни!

Малиен заговори на висок глас, за да я чуят всички:

— Все още може да стигнат, ако тръгнем веднага.

— Как да излезем в тази буря? — възпротиви се Шанд. — Няма да оцелеем и един ден.

— Бавим ли се тук, пак няма да ни бъде.

Никой не продумваше.

— Ако не бяхме обременени… — накрая подхвърли Игър.

— Брей? — изгледа го Мендарк. — И какво предлагаш? Да захвърлим Тенсор или Селиал?

— Или пък Лиан! — сопна се Игър. — Слабаците бездруго може да умрат. Защо да не помогнат със смъртта си на силните?

— Аз пък бих казал, че е добра идея да се отървем и от слепците — зловещо натърти Мендарк.

— Никого няма да изоставяме — прекъсна ги Малиен.

— Губим си времето — сопна се Мендарк. — Щом и без това се налага да се свираме тук, хайде поне да помислим как да се борим с Рулке. Не е изключено все пак да оцелеем, а в такъв случай ще се нуждаем от оръжие, което да противопоставим на неговото творение. Шанд, извади Огледалото, да видим ще ни покаже ли нещо.

Шанд явно не гореше от желание, но измъкна Огледалото на Аакан от калъфа. То се разгъна със силен звук. Каран надникна над рамото на Мендарк, но зърна само отражението на лицето си.

Мендарк го сложи на пода и го задейства с докосване на показалеца си. Каран и преди бе виждала тези образи. Мрачни пейзажи от Аакан и нищо повече. Аакимите обаче се избутваха един друг в стремежа си да разгледат по-добре родния свят на своята раса, на който съвсем малко от тях бяха стъпвали. Не само в очите на Малиен заблестяха сълзи.