Иън Ървайн - Тъмна е луната

— Някой от нас може ли да борави с него? — тихо попита Мендарк.

— Уви, не — въздъхна Малиен.

Никой не се пресегна към Огледалото.

— Ама че полза имаме от него! — язвително промълви Каран. — И от вашето Тайно изкуство! Защо си го оспорвахте толкова време, ако никой от вас дори не знае за какво е предназначено?

Игър се взря враждебно в нея, протегна дългата си ръка, вдигна Огледалото от солта и каза:

— Така шпионирах враговете си. — Мендарк го изгледа свирепо. — Но на него не може да се разчита винаги.

Игър примижа и доближи Огледалото към очите си. Опипа ръба и натисна символа в ъгъла. Металният лист се опразни, после се появиха солените равнини и изваяните от вятъра възвишения в околността. Изображенията се сменяха, но макар че половината лице на Игър се вцепени от напрежение, той не изтръгна от Огледалото нищо освен сцени от Сухото море.

Мендарк увещаваше Тенсор да сподели с останалите какво знае за Огледалото. Аакимът, прегърбен в една ниша на пещерата, се преструваше на глух.

— Летописецо, ето ти възможност да изкупиш вината си — обърна се Мендарк към Лиан. — Ти какво узна от Тенсор, докато му помагаше толкова охотно?

Лиан излезе напред неловко, искаше му се само да се пъхне някъде в сенките.

— Научих, че е изработено на Аакан в древността и е помагало за виждане надалеч. Лично Тенсор го е пренесъл тайно на Сантенар, рискувайки живота си. — Поколеба се, май за пръв път в живота си се смущаваше пред своите слушатели. — Открай време се смята, че то съдържа сила, но не е вярно…

— Ха, заблудили са те! — вметна пренебрежително Игър.

— …то обаче е съхранило безброй тайни — продължи Лиан, — стига някой да намери ключа към тях. Повечето са скрити, дори Тенсор не успя да ги намери. — Пак се запъна, опитваше се да си припомни нещо. — Почакайте! Фейеламор каза, че разполага с ключ и той е в Туркад!

— В Туркад?! — смаяно повтори Мендарк.

— Истински ключ ли? — с недоумение попита Талия.

— Само това каза.

— Друго научи ли? — подкани го Мендарк.

— Ами знаем — все по-уверено подхвана Лиан, — че Ялкара е откраднала Огледалото от аакимите при превземането на Тар Гаарн и го е отнесла със себе си в построения от нея Хависард. Тя е добавила тези знаци по рамката, но никой от аакимите не е наясно със смисъла им. Прав ли съм, Малиен?

— Така е. Сигурно тя е добавила и грозния символ с полумесеците — потръпна Малиен.

— Фейеламор е убедена, че Ялкара някак го е променила, за да постигне собствените си цели. Предполагам, че тъкмо затова Фейеламор толкова настървено се стараеше да се сдобие с Огледалото.

— Шанд — каза Мендарк, — ти много чевръсто грабна Огледалото, след като Рулке изчезна от погледите ни, а и набързо избълва някакви оплетени пророчества. Какво не си споделил с нас?

— Знам, че аз не мога да го използвам! — разгорещи се Шанд и закрачи из пещерата. — Огледалото е като книга с летописи. Може да разкаже много истории, сред тях и неимоверно значими, ако някой успее да ги състави от откъсите, които то показва. Но това Огледало на Аакан е хитроумна, лукава вещ, не ми е присъща силата, достатъчна да изтръгна истината от него. И никой от нас няма тази сила — дори ти , Мендарк.

Пак се смълчаха в още по-потискащата жега. Тенсор се бе превил със затворени очи в своето ъгълче. „Няма да дочакаме помощ от него“ — рече си Каран, взряна в сломения ааким с жалост, в която не липсваше презрение.

— Толкова мъки за нищо! — ненадейно избухна тя. — Всичко, което и аз, и Лиан изтърпяхме! Съсипията, сполетяла Шазмак. Глупашката война на Игър! Неизброимите мъртъвци. Горкият Раел… Колко обичаше Шазмак!…

— И всичко това за нищо — процеди Талия с покруса.

— Да го бях оставила във Физ Горго, нямаше да се случат тези беди — добави Каран окаяно.

— Кой знае — обади се Мендарк. — Може би просто си помогнала мъничко на Рулке да напредне в замислите си.

— Рулке не е бил в съзнанието ти, не знаеш що е страх — сгуши глава Игър.

— Познавам страха, и още как! — троснато отвърна Каран.

— И пак ще го изпиташ! Не забравям оскърбленията!

Каран се вторачи в него и срещна злия му поглед.

— Тъй, значи! — изфуча тя. — А ти колко хора уби, докато се опитваше да си го върнеш? Десет хиляди? Двайсет хиляди? Никой не може да каже колко са жертвите ти. Ако ей сега взема, че ти прережа гърлото, ще направя голяма услуга на цялата вселена.

Игър все така гледаше право през нея.

— Няма да го сториш — изстърга гласът му. — Мекушава си.