Иън Ървайн - Тъмна е луната

Здесь есть возможность читать онлайн «Иън Ървайн - Тъмна е луната» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Тъмна е луната: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Тъмна е луната»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Рулке — Великия предател, най-сетне се е изтръгнал на свобода, за да използва смъртоносната си машина, чийто замисъл е усъвършенствал цяло хилядолетие. Но има едно задължително условие — да си послужи с единствената по рода си дарба на Каран.
Каран и нейният любим Лиан са се пренесли в Нощната пустош и попадат в чужд за тях палат, който се руши пред очите им. Единствено Рулке може да отвори портал и да ги върне на Сантенар, но Каран се бои, че той може да тласне Лиан към поквара.
Старите врагове Игър и Мендарк се борят да овладеят мощта на разлома. Те трябва да затворят портала, преди Рулке да създаде своята машина. Провалят ли се, той ще опустоши света. А успеят ли, Каран и Лиан завинаги ще останат в капана на Нощната пустош.
Йън Ървайн е роден в Батхърст през 1950 г.
Завършва образованието си в колежа „Шевалие“ и университета на Сидни, където получава бакалавърска степен по естествени науки и докторска степен по океанология.
След като ръководи проекти, свързани с околната среда, Йън основава своя консултантска фирма през 1986 г., която извършва проучвания за клиенти от Австралия и други държави.
Работил е в много страни от Азиатско-тихоокеанския регион. Като експерт по замърсяването на моретата Йън е разработил някои от приетите в Австралия разпоредби, свързани с опазването на морската екология.
Йън Ървайн живее със семейството си в северната планинска част на Нов Южен Уелс. Книгите му се издават в САЩ и Великобритания, преведени са на много европейски и азиатски езици. За автора

Тъмна е луната — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Тъмна е луната», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Сега накъде? — попита, щом акостираха до кея, облицован с вулканични скали.

— Тар Гаарн — напомни Мендарк, — а после към Хависард.

— Колко има дотам? — равнодушно вметна Пендер.

Не го интересуваха места, които са недостъпни за кораба.

— Не е близо — поклати глава Талия. — Поемаме на юг до Стринклет, значи поне стотина левги. Тръгва се по Големия северен път на югозапад, след това на запад по планинските пътеки към Тар Гаарн.

Четири дни по-късно пристигнаха в Стринклет без никакви произшествия. Мендарк знаеше как се чувства Талия. Самият той от много седмици умуваше за Тар Гаарн и Хависард. У него зрееше догадката, че там може да бъде намерено онова, което е необходимо за направата на нова златна флейта. Не би я споделил с никого, дори с Талия. Никой нямаше да може да изтръгне от нея нещо, което тя не знаеше. А напоследък помощничката му проявяваше дразнещ стремеж към самостоятелност…

Първата нощ останаха на „Хлапето“, защото заради празника в града всички странноприемници бяха препълнени. Но вече не издържаха в тази теснотия и докато Пендер и моряците се занимаваха с разтоварването и дребния ремонт, пътниците отидоха в града. Мендарк избра този момент да съобщи неочакваната новина.

— Утре се отправям към Тар Гаарн. Сам! Вие се занимавайте с каквото искате в Крандор, но искам да се срещнем отново тук след петдесет дни.

— Сам ли?! — в един глас ахнаха Талия и Осейон.

Талия предпочиташе да тръгне с него — щеше да види за пръв път Тар Гаарн, за който толкова бе слушала. Какво ли бе намислил?

— Да, съвсем сам!

— Но кой ще те охранява? — възрази Осейон. — Аз какво да правя?

— Не ми пука! — грубо отвърна Мендарк. — Успявах да се защитя някак и когато ти още си бозал от майка си. Нека това е почивка за тебе.

— Не ща почивки — смънка едрият воин.

Талия донякъде се зарадва на многото седмици, през които щеше да остане в Крандор. Тя обаче знаеше, че Мендарк тръгва без придружители, за да не научи никой какво е вършил и намерил ли е нещо. Може би се канеше да задържи само за себе си всяка находка. Недоверието му я уязви.

Когато се събудиха по изгрев, Мендарк го нямаше.

По криволичещия в планините път имаше стотина левги от Стринклет до отдавна изоставения Тар Гаарн. Петнадесет дни на кон, ако предвиди почивки, неприятни случайности, лошо време, рухнали мостове и размити от дъждовете пътища.

Мендарк нае два коня, за да дава винаги отдих на единия, и се добра до целта по-рано, колкото и мудно да се точеха часовете. „Ако не е там? — въртеше се из главата му. — Ако не мога да го намеря? И дори да го отнеса в Туркад, как ще го опазя от алчните лапи на Игър?“ Сега нямаше на разположение почти никакви сили, докато Игър се опираше на армиите и богатствата на цяла империя.

„Но той е слабак, натъкне ли се на препятствия, а аз само се заинатявам от тях. Липсва му лукавство.“

Тази мисъл обаче му напомни за врага, който не страдаше от подобни недостатъци — Рулке. Мендарк се плашеше до премала от творението му и скритите в него възможности. Всички останали дори не смееха да мечтаят за такава машина, а Рулке може би я създаваше в момента!

Изобщо не хранеше илюзии, че е равен по мощ на своя противник. Но нямаше да се предаде. Не беше изключено Рулке да се провали или пък в творението му да има слабо място. Играта не свършва до самия край.

Спря на хълма и сведе поглед към величествените развалини. Опечаляваше го споменът как нещо толкова прекрасно и изтънчено бе съкрушено с такава лекота. Поражението беше изтръгнало живеца от душите на аакимите.

А как се бе променила земята оттогава… Когато аакимите тепърва се замисляха за построяването на града, Перионското море все още имаше целия си блясък и красота. Едва що бе започнало да пресъхва и бреговете му бяха гъсто населени. Сега пустинята се простираше навсякъде, а в Тар Гаарн не идваше никой.

Дори Рулке не беше пожелал да унищожи града, след като бе смазал защитата му. В тези сушави земи кулите му бяха приличали на живи блещукащи фонтани. Кристалните куполи и високите каменни арки сякаш бяха изплетени от паяжина. Също като Катаза този град оставаше почти непроменен след обезлюдяването му преди хилядолетие. Всички по-малки творби на жителите му бяха плячкосани и отнесени, но статуите, мозайките и релефите се виждаха и до днес. А повечето покриви бяха непокътнати.

Но най-потресаващ си оставаше самият град дори под прахоляка и пясъка, дори осеян с каменни трошки и надробени плочки, дори обрасъл с повехнала трева. Струваше си да дойде тук, за да го види за последен път. „Още веднъж“ — поправи се Мендарк, но съзнаваше, че повече няма да стъпи на това място. Тялото му бе достигнало предела на издръжливостта си и дори чародей като него не би успял да удължава живота си безкрайно.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Тъмна е луната»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Тъмна е луната» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Тъмна е луната»

Обсуждение, отзывы о книге «Тъмна е луната» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x