Иън Ървайн - Тъмна е луната

Тя стоеше на носа на кораба, зареяла поглед във вълните, и си мечтаеше за Крандор. Вятърът развяваше дългата й черна коса.

— Талия! — кресна пак той.

Тя се обърна и избърса солените пръски от лицето си.

— Какво има?

— Снощи ми донесоха пратка от Надирил. Добавил е още сведения за Хависард. Вътре беше и това писмо. Доста време се е влачило.

Тя седна да чете на завет. Писмото беше написано с красив, макар и старомоден почерк.

18 гъфинс 3099 г.

Библиотеката

Зайл

Скъпа ми Талия,

Ако получиш това писмо, моля те, прати отговор с вести за себе си. И двамата с Лилис се безпокоим много за тебе. Ето още нещо за нашето издирване. Започнах да търся, дори чак в Туркад, и похарчих немалко от парите на Лилис. Натъжава ме откритието колко големи рушвети искат митничарите напоследък. По мое време стигаха и шепа медни монети. Що за покварен свят!

Както си спомняш, бащата на Лилис е бил отвлечен от бързоходен кораб с червени платна и име от рода на „Нож“ или „Кинжал“. За нещастие имена като тези се оказаха твърде популярни. Прилагам и списък на десетина кораба, които са спирали в Туркад през онази година, заедно с пристанищните градове, в които са регистрирани.

Съветвам те да обърнеш особено внимание на последните седем, които са от Крандор и други страни на изток. (Виж и писмото на Лилис, ще забележиш колко напредва с уроците.)

Талия, бъди предпазлива — в повечето пристанища отвличането на моряци се наказва сурово, значи корабът несъмнено е бил на пирати или контрабандисти!

Тя обърна листа. От другата страна със същия излязъл от мода почерк, но с по-закръглени детски букви беше писмото на Лилис.

„Най-мила ми Талия,

Не мога да ти опиша колко съм щастлива. Трудя се усърдно в учението и Надирил е доволен как чета, ама още казва, че пиша УЖАСНО!

Няма да повярваш какви чудеса научавам. Надирил ми показва как да работя с каталога, но да си кажа правичката (дано той не наднича над рамото ми), там е голяма БЪРКОТИЯ! Старая се, само че работата край няма.

Толкова ми липсваш, че понякога си плача нощем, щото си мисля как лежиш бездиханна насред Сухото море. Прочетох всичко, което имаме тук, за онова страшно място. Но ти пък си толкова силна, умна и смела! Знам си, че с тебе всичко е наред.

Трябва да свършвам, че Надирил все ми натяква колко е скъпа хартията. Спомних си нещо за деня, когато отвлякоха Джеви. Онези мъже бяха мургави като тебе и говорът им беше също като твоя, значи са от изток.

Моля те, поздрави от мен Пендер и Осейон, ДОРИ и Мендарк. Ето колко ми е мъчно за всички ви!

„И на мен ми е мъчно за тебе.“ Талия прочете списъка. „Жълтият сатър“, „Сабята“, „Сребърният меч“, „Камата“, „Клъц-клъц“, „Мачете“ и „Среднощно копие“. За съжаление официалните им описания не включваха и цвета на платната, а капитаните нерядко предпочитаха червеното, значи новите сведения не й помагаха много. Три морски съда бяха от Крандор, а другите четири — от пристанища, пръснати на стотици левги по бреговете на Лоралин. Месеци биха минали, докато обиколи всички. Безнадеждно дирене…

Тя занесе писмото на Мендарк, който този ден беше в чудесно настроение.

— Лилис праща поздрави и на мен ? — засмя се той. — Станала е по-добродушна. Е, ще се отбиваме, където можем, но не пилей излишно време. И не се забърквай в неприятности.

— Аз — в неприятности?! — невинно се учуди Талия.

Плаването на север покрай дългия западен бряг на Фаранда им се стори отегчително — тази пустош на практика беше безлюдна. Първата седмица имаха благоприятен вятър, а и течението ги носеше на север, понякога изминаваха по над четиридесет левги в денонощие. А когато вятърът започна да пречи, „Хлапето“ вече заобикаляше големия северен полуостров. Нататък предстоеше мудно и опасно провиране между външния и вътрешния бариерен риф, чиито извивки се проточваха хиляда левги край северното крайбрежие на Фаранда и още на изток към Крандор.

В края на втората седмица спряха в Нис — най-северната точка на Фаранда. Талия се зарадва на разнообразието. До толкова жадувания Крандор оставаше цял месец кандилкане в морето, а замислеше ли се за нещо друго, тутакси я нападаха тревогите. Времето изтичаше.

Нис беше мърляво тропическо градче, едно от средищата на търговията с подправки. Но бащиният род на Талия се занимаваше със съвсем същото от много поколения и тежката миризма на карамфил, кардамон и уханни орехчета всъщност я трогваше до сълзи.