Джоан Ейкън - Ема Уотсън

— Е, толкова голяма неразбория не съм виждала през целия си живот. Ама мис Пени си е такава — като беше дете, все не признаваше никакъв ред и щом й хрумнеше някоя идея, още мислила-недомислила, искаше веднага да я осъществи. Господ да ни е на помощ, макар че господарят трябва да е богат като Крузо, ако се пресметне колко пари са отишли само за тая кухня. Та погледнете, мис Ема, чисто новата Румфордова печка, огромния съд за готвене на пара, великолепния порцеланов умивалник и шкафа за поддържане на яденето топло; а пък сладкарското помещение, ами онези лавици в килера — какви стабилни плочи са и колко са красиви. Ясно е, че си играят с пари.

Ема се огледа и бе не по-малко впечатлена. Тя бе в състояние да забележи и влиянието на практичен ум. Доктор Хардинг можеше да изглежда възрастен, невзрачен и объркан, но външността му със сигурност създаваше невярна представа за неговия характера. Интелектът, който бе проектирал тази кухня с нейните съоръжения, положително не принадлежеше на Пенелъпи, напълно способна да пришие ръкав на корсажа с долната част нагоре. Доктор Хардинг можеше по време на семейни спорове да се оттегля в ъгъла, но не беше изглупял старец. Освен ако, разбира се, мистър Тикстаф не бе изготвил плана на кухнята.

Докато тия мисли се въртяха в главата й, Ема бе започнала да организира прислужниците, които бяха много доволни да действат под твърдото ръководство на един човек. Скоро с помощта на старата бавачка редът и спокойствието взеха да надделяват. Вещите не се вдигаха и оставяха двайсет пъти от двайсет различни души, а се подреждаха на подходящите им места или временно се складираха в безопасни хранилища. За щастие изглежда такива имаше в изобилие. Ема, откъсвайки по някой миг за разучаване, откри лабиринт от неизползвани старинни сервизни помещения, залички за обработване и съхраняване на млечни продукти, складове за сладка и конфитюри, килери за дивечово месо, миялни за кухненски съдове, винарски изби и други тъмни влажни малки стаички, чието предназначение си остана неизвестно и неразгадаемо. Те изглеждаха толкова стари, че тя лесно можеше да си представи сакските воини, разположили се в тях със своите щитове, мечове и чаши с медовина. Тази картина внезапно предизвика у Ема топъл спомен за това, как капитан Фриймантъл разказваше с неподправен ентусиазъм за сакските крале и тя неволно се усмихна при тази мисъл.

Измъкна я за миг навън и пред нея се разкриха ширнал се край къщата двор, павиран с тухли и с кладенец по средата, конюшни, помещения за карети и хранилища за конски седла и хамути, както и огромна градина с множество зидове, всичко страшно запуснато. В момента този недостатък се отстраняваше с главоломна бързина от цяло войнство градинари, които копаеха, косяха къпиновите храсти, отсичаха мъртвите клони и засаждаха чимове. На Ема й бе малко мъчно да гледа как скоростно на дивата пустош се придава подреден вид и се надяваше, че дейността на работниците няма да се разпростре прекалено нашироко.

„На татко би му харесало това място — помисли тя, надничайки в стара розова градина, където разперените пълзящи клонки се бяха сплели в гъста мрежа. — Жалко, че нямаше възможност да го види. А може и да е идвал, преди години, когато сър Мелдред е бил жив.“

Раздадоха се призивни викове „Мис Ема! Мис Ема!“ и, обхваната от угризения на съвестта, тя побърза да се прибере и започна да дава нареждания къде да се сложат порцеланът, среброто, гюмовете за мляко и кошовете за непрано бельо.

С непрекъснат труд през следващите пет-шест часа най-накрая бе постигнат удобен и спретнат вид. Ема не бе стъпвала в останалата част на къщата през това време и когато напусна кухненските помещения, с интерес забеляза, че стаите, поставени под надзора на мистър Тикстаф, бяха също така добре подредени. Доктор Хардинг с помощта на Елизабет си бе уредил спокойно убежище от кабинет и библиотека. Ала салоните, будоарите, всекидневните и балната зала, където се разпореждаше Пенелъпи, все още си оставаха в състояние на пълен хаос. Пенелъпи явно бе лишена от образно виждане, не можеше да си представи как една вещ би изглеждала на дадено място, докато не я поставеха там, затова мебелите непрекъснато биваха влачени насам-натам в съответствие с виковете й:

— Опитайте пак по предишния начин! Не, върнете го обратно, но го обърнете! Не, и така не става!

Накрая доктор Хардинг прояви неподозирана дотогава власт и каза:

— Скъпа, мисля, че на всички ни вече дойде премного. Не е ли по-добре да вечеряме? Ето го Бертран, който иска да ни съобщи, че вечерята е готова от половин час.