Джоан Ейкън - Ема Уотсън

Ема забеляза, че мистър Тикстаф също зорко наблюдаваше отношенията между доктор Хардинг и младоженката. Понякога шеговито се намесваше или използваше първата възможност да прехвърли разговора върху по-безобидна тема. Ема започна да го уважава малко повече, но той все така не й харесваше — всъщност след пет дни антипатията й нарасна до там, че й се струваше непосилно да се намира в една стая с него и усърдно избягваше да остават насаме.

Чудеше се дали той бе забелязал това. Тикстаф не беше глупак въпреки недодяланите си и често оскърбителни обноски. Беше добър събеседник и често подхващаше интересни и разнообразни теми. Знаеше много неща за акции и облигации, тъй като известно време бе работил като брокер също като баща си. Беше роден и израснал в апартамента над семейната кантора на Ломбард Стрийт.

Ема недоумяваше защо се е отказал от тази доходна професия. Може би е имало някакъв неприятен инцидент, подобна на този в Озбърн Парк. Каквато и да бе причината, в един момент беше станал съветник на доктор Хардинг и очевидно благодарение на неговите услуги докторът бе получил възможността да превърне скромното си състояние, натрупано в продължение на години усърдна лекарска практика, в огромно богатство.

— Бих казал, мис Ема, че вашето семейство извади късмет: пътищата ме отведоха при доктор Хардинг, а него — при вашата сестра — каза мистър Тикстаф на Ема, докато изготвяха опис (тя с голяма неохота) сребърни и позлатени прибори, които докторът бе закупил на търг.

— Несъмнено — студено отвърна тя, докато записваше „6 чаени лъжички в стил «Кралица Ана», доста потъмнели“.

— Надявам се да насоча и вашия брат, мистър Сам, по път, който да му донесе също такова богатство като на доктора. Мистър Сам Уотсън е умен мъж и добър лекар и ще бъде много жалко, ако само липсата на средствата му попречи да се издигне.

— Вероятно — насила произнесе Ема.

Тикстаф се направи, че не забелязва ледения й тон. Каза със смях:

— Бедният млад човек! Все още тича след мис Мери Едуардс. Но няма никаква надежда да му я дадат, след като тя наследи добро състояние. Зная от сигурен източник (мистър Тикстаф изглежда имаше много връзки в провинцията), че се очаква тия дни лорд Озбърн да й направи предложение. Е, бавачке, какво има? Какво търсиш в килера за сервизи?

Старата бавачка, която се въртеше на прага, изгледа мистър Тикстаф с пронизващ поглед. Тя бе решила от самото начало, че той не е човек с добро положение, а случайно издигнал се парвеню и отношението й към него изразяваше точно това. Той напълно го съзнаваше, но не изпитваше лоши чувства към нея. Държанието й сякаш го забавляваше.

— Не търся вас, мистър Тикстаф, а мис Ема. Ей сегичка дойде брат ви, мис, мастър Сам, на посещение. И кого, мислите, води със себе си? Лорд Озбърн. Изглежда са се срещнали, докато са яздели по пътя край реката.

— Ха-ха-ха! — изкиска се Тикстаф. — Ромео и, как му бе името на онуй другото младо момче, граф Парис, двамата пристигат на посещение по едно и също време? Е, чудя се какво ги води насам. Възможно ли е да знаят нещо, което на нас ни е неизвестно? Много хубаво се получава, защото аз също исках да се срещна с мистър Сам Уотсън.

Ема тръгна към утринната гостна, която бяха превърнали в горе-долу подходяща за посрещане на гости. Когато влезе, намери сестра си Елизабет, малко притеснена в компанията на Сам и лорд Озбърн, всеки от които се чувстваше неловко в присъствието на другия. На Ема й стана ясно, че макар винаги да се радваше да види Сам, Елизабет бе оставила някаква работа недовършена, което запълваше цялото й съзнание, и че й се искаше лорд Озбърн да се намира на другия край на света.

— Доктор Хардинг ще дойде скоро — доста разсеяно обясняваше тя. — Изпратих да го повикат… той и Пенелъпи — мисис Хардинг — излязоха заедно с Хейтроп да нагледат новия път.

Ема бе раздразнена, защото мистър Тикстаф я бе последвал в гостната и сега приветстваше двамата млади мъже.

— Мистър Сам Уотсън! И лорд Озбърн! Моля ви, предайте моите най-искрени почитания на лейди Озбърн, когато я видите, и на мис Хариет. Какво става с онези брезови насаждения, сър? Много ли пострадаха от студеното време миналата година? А новите рибарници добър улов ли дадоха?

Ема негодуваше, че мистър Тикстаф се държи до такава степен като член на семейството — какво право имаше на това? И лорд Озбърн, забеляза тя, прие поздравите му малко объркано и без всякакво удоволствие. Вярно беше, че лорд Озбърн никога, в нито един момент не изглеждаше особено уверен или свободен сред много хора. Както обикновено, беше блед, измънка нещо, от което можеха да се доловят думите „щастлив“ и „признателен“, загледа се в краката си и веднага след това го чуха да обяснява със заекване, че лейди Озбърн е заминала за няколко дни в Лондон по работа, свързана с новия свещеник в Стантън. Придружавал я мистър Хауард. Лорд Озбърн не показа ни най-малък ентусиазъм при съобщаването на този факт, но може би това бе естественото му държание.