Джоан Ейкън - Ема Уотсън

— О, Боже! — тихо промърмори мис Озбърн. Ема с изненада забеляза, че естествено безкръвното й лице бе пребледняло още повече.

— Не сте ли добре, мис Озбърн?

— Не… не. Няма ми нищо. Изобщо нищо. Но виждам, че тук сме напълно de trop, най-добре е веднага да се сбогуваме, моя скъпа мис Ема, и веднага да си вървим. Сега не е моментът да искаме да ни представите на сестра си. Това ли е мисис Хардинг, на стълбите?

— Да, това е Пенелъпи. А белокосият господин зад нея е доктор Хардинг. Надявам се друг път да ми позволите да ви запозная с тях. Много съм ви признателна за вашата огромна любезност… — доста разстроено се извиняваше Ема.

Каретата изви, не без трудност, и Ема и багажа й бяха свалени.

Използвайки благоприятната възможност, създадена от шума на товар от тухли, изсипван от наклонена талига, и виковете на разтоварачите, мис Кар осведоми Ема с тих глас:

— Този едър тъмнокож мъж — оня, който точно сега ругае коларя ей — там — името му е Тикстаф. По едно време изпълняваше длъжностите иконом и надзирател в замъка Озбърн. Но възникнаха затруднения — установи се, че в някои отношения не е подходящ. Повече нищо не мога да ви кажа. Всъщност и не знам. Не бих искала да твърдя нищо в негов ущърб. Но се чувствам малко притеснена, дори разтревожена, че го виждам така свободно да се разпорежда тук, в Клисъкс. Не знам дали трябваше да ви казвам това — нали няма да приемете думите ми като нещо нередно?

— Ни най-малко. Задължена съм ви за предупреждението — отвърна Ема със същия тон.

— Ема! — извика Пенелъпи, съзряла в този момент най-малката си сестра. — Ето те и тебе най-после! Тук има да се вършат куп неща. Направо не зная накъде да се обърна. Хейтроп! Тази разтегателна маса трябва да отиде в голямата предна зала вляво. А двете метални гравюри и слонските бивни, както и картината, на която е изобразено сражение, са за кабинета на господаря. Погрижи се да постелят килима, преди да внесат бюрото. Ема, след като вече си тук, най-добре виж какво можеш да направиш, за да подредят кухнята, както трябва. Тая жена, която доведохме от Чичъстър, се оказа пълна глупачка и няма ни най-малка представа какво да върши.

— Но какво ще стане с моя багаж? Ако го оставя на земята, положително някой ще изпусне дъска или торба с хоросан върху него…?

— Ох! — извика Пенелъпи, сякаш чашата на търпението й преля, а очите й заизпращаха мълнии към якия мистър Тикстаф. — Пърси! Мистър Тикстаф! Моля те, би ли наредил на Багът да занесе чантите на мис Ема до втората площадка?

— С най-голямото възможно удоволствие, мисис Х. — възкликна Тикстаф и дълбоко й се поклони с размах, без да обръща внимание на резкия й тон и поглед. — Но предпочитам сам да се нагърбя с честта да окажа тази услуга. Значи това е малката мис Ема? Перлата на семейството, както виждам! Не казват ли, че малките неща винаги са най-хубави?

Изучаващият поглед, с който мистър Тисктаф обгърна Ема от глава до пети, бе едновременно бърз и всеобхватен, при това придружен с усмивка, успяла едновременно да блесне за миг и да се спотаи трайно върху устните. Ема си помисли, че никога дотогава не бе срещала човек, към когото така бързо да изпита лошо чувство. Това, че можеше да флиртува с жена в дълбок траур, само по себе бе възмутително, какво оставаше за начина, по който го направи.

— Чия бе каретата, която току-що отпътува? — троснато запита Пенелъпи, гледайки над Еминото рамо. — О, дамите от замъка. Много мило от тяхна страна, разбира се, че те докараха до тук, но слава Богу, дето не пожелаха да останат. Щяха ужасно да пречат. Фийлдинг! В името на Всевишния, внимавай как носиш това канапе, ще скъсаш дамаската му.

— Ако нямате нищо против да минете насам с мен, мис Ема, ще ви покажа къде сте настанена заедно с вашата сестра мис Елизабет — каза мистър Тикстаф, умело провирайки се сред мебели, строителни материали и купища багаж. — Ха! Ха! Заварвате ни в най-тежкото положение, понеже сестра ви мисис Х. с изумително настървение се втурна да се премества. Предупредителните ми думи не успяха да я разколебаят, тя настояваше незабавно да се настани. „В противен случай — казваше тя — оная проклетница мисис Джейн със сигурност ще сложи ръка на всички най-хубави вещи…“ О, Господи, ето на, виждам, че предните стълби са препречени от леглото с балдахина и то точно сега, така че хайде да се върнем назад, по този коридор, през облицованата със зелено сукно врата… Но простете, скъпа мис Ема, още не съм се представил, тъй като сестра ви мисис Х. бе твърде припряна в оня момент. Пърси Тикстаф, напълно на вашите услуги.