Ан Ейвъри - Снежната кралица

Част от шока на Хети трябва да се бе изписал на лицето й, защото госпожа Спенсър се настани на дивана до стола й и каза:

— Не трябва да се притеснявате, госпожице Малоун. Те няма да останат при нас много дълго. Единият ще живее само още няколко дни. Другият ще го надживее с не повече от месец.

Този откровен коментар накара Хети да се вцепени на мястото си.

Госпожа Спенсър не забеляза това. Вниманието й беше насочено към затворените врати.

— Не обичам да ги приемам, когато са толкова болни, нали разбирате. Това не се харесва на останалите ми гости, изобщо не им харесва. За нещастие, в града няма чак толкова много места, където те могат да отседнат, а ако доктор Райан каже, че ще се грижи за тях…

Тя сви рамене.

— Поне мога да разчитам на доктор Райан да дойде, когато го повикам. Другите лекари не са толкова отзивчиви.

— Да не искате да кажете, че хората отказват да подслонят тези нещастници? — попита обидено Хети.

Госпожа Спенсър я огледа с разширени от изненада очи.

— Но, разбира се, че им отказват. Когато болестта е в толкова напреднал стадий, нали разбирате. Тогава дори в болниците не обичат да ги приемат, защото не могат да направят за тях нищо, освен да ги гледат как умират.

Златният часовник, който висеше на верижка около врата й, проблесна, когато тя изпусна въздишка, която беше премерена точно, за да намекне за изпитанията, които беше изстрадала.

— Може да бъде много трудно. Разбира се, тези господа имат пари, за да си платят за допълнителните грижи, от които се нуждаят, и да покрият неприятностите, които създават. В противен случай и аз нямаше да ги приема. Не всички са такива… късметлии.

Хети преглътна думите, с които й се искаше да изрази отвращението си. Безгрижният, пресметлив тон на госпожа Спенсър я удивяваше, но тя не можеше да направи нищо, за да промени фактите. Поне засега.

— Те няма да ви притесняват — добави госпожа Спенсър. — Вероятно изобщо няма да ги видите, освен може би когато влизате и излизате. Запазила съм ви една прекрасна стая в задната част на къщата. Много е тиха и има хубав изглед към върха през дърветата. Уверена съм, че я харесате. — Госпожа Спенсър повдигна вежди. — Докато се настаните някъде другаде, разбира се.

Тя погледна с очакване към Хети; очевидно й се искаше колкото се може по-скоро да научи всички подробности за предстоящата сватба.

Резкият контраст между нейното любопитство по отношение на Хети и студеното безразличие, което проявяваше към болните братя, вбесиха Хети.

Хети се чудеше дали това ставаше, когато в един град се съберяха твърде много инвалиди. Дали хората просто не ставаха безразлични към страдащите и не започваха да ги смятат само за клиенти и наематели, желани, ако не бяха твърде болни и можеха да си плащат сметките, и нежелани, ако бяха на прага на смъртта и бедни?

Преди да се издаде, вратите се плъзнаха встрани и Майкъл излезе от стаята. Хети отново успя да види за кратко двамата братя. Тя отмести поглед, преди Майкъл да затвори вратите зад себе си, защото внезапно се засрами, че се е натрапила. Агонията по лицата на двамата братя беше очевидна.

Без да поглежда назад, Майкъл се приближи към двете жени. Гневното самообвинение, което се виждаше в погледа му, накара Хети да потръпне.

— Трябва да си взема лекарската чанта. Ще се оправиш ли, Хети? — Той не изчака отговора й. — Ще дойда за вечеря.

— Да, добре. — Хети не беше сигурна дали той изобщо я чу.

Без да каже нищо повече, Майкъл се обърна и излезе. Хети скочи от стола си и се втурна след него. Настигна го тъкмо когато той излизаше на широката веранда на пансиона.

— Майкъл, почакай — каза настоятелно тя и затвори вратата зад себе си. Говореше тихо, за да не може никой друг да чуе думите й. — Майкъл, ти беше изтощен. Иначе нямаше да забравиш да дойдеш при тях.

Той потръпна, сякаш тя го беше ударила, след което се обърна, за да застане с лице срещу нея; цялото му тяло се тресеше от гняв.

— Но аз забравих, Хети. Те ме помолиха да им помогна, а аз забравих.

Силата на гнева му накара Хети да се свие, въпреки че тя знаеше, че той не е ядосан на нея.

— Те ще… ще се оправят ли?

Майкъл се вцепени. В продължение на една минута тя си мислеше, че той няма да й отговори.

— Кажи на госпожа Спенсър, че скоро отново ще може да даде тази стая под наем. Най-много след няколко седмици.

С тези думи той се обърна и се отдалечи.

Майкъл не се върна за вечеря. Госпожа Спенсър дори се съгласи — неохотно — да му отдели една чиния в печката за затопляне върху голямата черна готварска печка в кухнята, но той не се появи. В десет часа Хети се прибра отчаяна в стаята си.