Мирча Елиаде - Сакралното и профанното

Столицата на съвършения китайски Император се намира в Центъра на Света: в деня на лятното слънцестоене, на обяд, слънчевият часовник не трябва да хвърля сянка. С изненада откриваме същата символика, заложена в Храма в Йерусалим: скалата, върху която бил построен, е „пъпът на Земята“. Исландският поклонник Никола от Терва, посетил Йерусалим през XII век, пише от Божи гроб: „Там е средата на Света; там в деня на лятното слънцестоене светлината на Слънцето пада отвесно от небето.“ Същото схващане битува в Иран: иранската земя ( Айрянам Ваежах ) е Центърът и сърцето на Света. Така както сърцето се намира в средата на тялото, „иранската земя е по-ценна от всички други, тъй като е разположена в средата на Света“. Затова и Шиз, „иранският Йерусалим“ (защото се намирал в Центъра на Света), бил прочут като изначално седалище на царската власт и същевременно като роден град на Заратустра.

Що се отнася до уподобяването на храмовете с космическите Планини и тяхната роля на „връзка“ между Земята и Небето, за това свидетелстват самите имена на вавилонските кули и светилища: „Връх на Къщата“, „Къща на Върха на всички Земи“, „Връх на Бурите“, „Връзка между Небето и Земята“ и т.н. Всъщност зикуратът представлявал космическа Планина: седемте етажа олицетворявали седемте планетарни небеса; изкачвайки се по тях, жрецът достигал до върха на Вселената. Подобна символика обяснява огромната конструкция, която представлява храмът на Барабудур в Ява, построен като изкуствена планина. Изкачването му е равносилно на възторжено пътуване до Центъра на Света; стигайки до най-горната площадка, поклонникът осъществява прекъсване на нивото — прониква в „чисто пространство“, което стои над профанния свят.

Дуранки , „връзка между Небето и Земята“ — така се наричали редица вавилонски светилища (в Нипур, в Ларса, в Сипар и т.н.). Вавилон имал много имена, между които „Къща в основата на Небето и Земята“, „Връзка между Небето и Земята“. Във Вавилон се осъществявала и връзката между Земята и долните области, защото градът бил построен върху баб-апсу , „Вратата на Апсу“, като апсу обозначава Водите на Хаоса отпреди Сътворението. Същата традиция срещаме и при евреите: Камъкът на Йерусалимския храм потъва дълбоко в техом , еврейския еквивалент на апсу . Точно както „Вратата на Апсу“ във Вавилон, камъкът на Йерусалимския храм затваря „гърлото на техом “.

Апсу и техом символизират едновременно водния „Хаос“, предформалното състояние на космическата материя и света на Смъртта, на всичко, което предхожда и следва живота. „Вратата на Апсу“ и камъкът, който затваря „гърлото на техом“ обозначават не само пресечната точка (следователно и точката на свързване) на долния свят и Земята, но също така и разликата в онтологичния ред на двата космически плана. Между техом и камъка на Храма, който затваря „гърлото“ има прекъсване на нивото, преход от виртуалното към формалното, от смъртта към живота. Водният Хаос, който предхождал Сътворението, символизира едновременно регресията към аморфното, осъществявана от смъртта, и връщането към първоначалното състояние на съществуване. От определена гледна точка долните земи са съотносими с пустинните и непознати области, които заобикалят обитаемата територия; долният свят, над който стабилно се установява нашият „Космос“, отговаря на „Хаоса“, простиращ се отвъд границите му.

От предходното следва, че „Истинският свят“ се намира неизменно в „средата“, в „Центъра“, защото там има прекъсване на нивата, общуване с трите космически зони. Винаги става въпрос за идеален Космос, каквито и да са размерите му. Цяла страна (Палестина), град (Йерусалим), светилище (Храмът в Йерусалим) представляват по един и същ начин imago mundi 13 13 Imago mundi (лат.) — образ, изображение, картина на света — Б. прев. . Флавий Йосиф пише по отношение на символизма на Храма, че дворът олицетворява „Морето“ (тоест долните области), олтарът — Земята, а светилището — Небето („Юдейски древности“, III, VII, 7). Стигаме до заключението, че imago mundi , както и „Центърът“, се повтарят вътре в обитаемия свят. Палестина, Йерусалим и Храмът в Йерусалим представляват поотделно и едновременно образ на вселената и Център на Света. Тази множественост на „Центрове“ и повторението на образа на Света във все по-умалени мащаби съставляват една от специфичните страни на традиционните общества.