Мирча Елиаде - Сакралното и профанното

Не се изненадваме, че откриваме подобно схващане в древна Италия и при древните германи. Всъщност става въпрос за архаична и много разпространена идея: от един Център се проектират четирите хоризонта в четирите основни посоки. Римският mundus 14 14 Mundus (лат.) — свят, вселена — Б. прев. е представлявал кръгъл ров, разделен на четири; едновременно отражение на Космоса и примерен модел на човешкото поселище. С право се отбелязва, че Roma quadrata 15 15 Roma quadrata (лат.) — четириъгълен (квадратен) Рим — Б. прев. трябва да се разбира не в смисъл, че е с квадратна форма, а че е разделен на четири. Естествено, mundus е бил уподобяван на omphalos , на пъпа на Земята: Градът ( Urbs ) е бил разположен в средата на orbis terrarum 16 16 Orbis terrarum (лат.) — земно кълбо, свят — Б. прев. . Подобни идеи обясняват структурата и на германските села и градове. В безкрайно различни културни контексти откриваме винаги същата космологична схема и същия ритуален сценарий: установяването в дадена територия съответства на основаването на един свят.

Ако е вярно, че „нашият свят“ е един Космос, то всяка външна атака заплашва да го превърне в „Хаос“. И понеже „нашият свят“ е бил създаден по примера на божественото творение — космогонията, противниците, които го нападат, се определят като врагове на боговете, демони и най-вече като архидемона, изначалния Дракон, победен от боговете в началото на времената. Атаката върху „нашия свят“ е реваншът на митичния Дракон, който се възправя срещу божественото творение — Космоса, и се опитва да го сведе до нищо. Неприятелите се причисляват към силите на Хаоса. Всяко разрушаване на дадено селище е равнозначно на връщане към Хаоса. Всяка победа над нападателя повтаря победата на божеството над Дракона (над „Хаоса“).

Поради тази причина Фараонът бил възприеман като бог Ра, победител на дракона Апопис, а неговите неприятели били идентифицирани със същия този митичен Дракон. Дарий се виждал като нов Траетаона, ирански митичен герой, убил триглав дракон. В юдейската традиция езическите царе приемали образа на Дракона: като Навуходоносор, описан от Йеремия (LI, 34), или Помпей в псалмите на Соломон (IX, 29).

Както ще видим по-нататък, Драконът е олицетворение на морското Чудовище, на първичната Змия, символ на космическите Води, на Сенките, на Нощта и Смъртта, с една дума, на аморфното и виртуалното, на всичко, което все още няма „форма“. Драконът е трябвало да бъде победен и насечен от божеството, за да може да се роди Космосът. От тялото на морското чудовище Тиамат Мардук оформил света. Йехова създал Вселената след победата си над изначалното чудовище Рахаб. Но тази победа на бога над Дракона трябва символично да се повтаря всяка година, защото всяка година светът следва да се създава отново. Както и победата на боговете над силите на Мрака, Смъртта и Хаоса, която се повтаря при всяка победа на общността над нашествениците.

Много е вероятно защитните съоръжения около селищата да водят своето начало от магическата защита; тези средства — ровове, лабиринти, укрепления и т.н. — са били изграждани по-скоро за да предотвратят нашествието на демоните и душите на умрелите, отколкото човешко нападение. В Северна Индия, по време на епидемия, описвали около селището кръг с цел да се попречи на демоните на болестта да проникнат вътре. В средновековния Запад градските стени били ритуално освещавани като защита срещу Демона, Болестта и Смъртта. Всъщност символното мислене не среща никаква трудност да уподоби човешкия враг на Демона и Смъртта. В крайна сметка резултатът от нападенията, демонични или военни, е винаги един и същ: разруха, унищожение, смърт.

В наши дни, когато трябва да се определят опасностите, застрашаващи определен тип цивилизация, все още се използват същите образи: говорим за „хаос“, „безредие“, „мрак“, в които ще изпадне „нашият свят“. Всички тези квалификации означават унищожаване на реда, на Космоса, на органическата структура и повторна поява във флуидно, аморфно, накратко — в хаотично състояние. Това, струва ни се, доказва, че първоначалните образи все още живеят в езика и клишетата на съвременния човек. Нещо от традиционното схващане за Света продължава да се проявява в неговото поведение, въпреки че той не винаги осъзнава това твърде древно наследство.

Засега нека само подчертаем основната разлика между „традиционното“ и „модерното“ отношение спрямо човешкото жилище. Излишно е да наблягаме върху значението и функцията на жилището в индустриалните общества: те са достатъчно добре познати. Според определението на известен съвременен архитект, Льо Корбюзие, къщата е „машина за живеене“. Тоест тя се нарежда между многобройните машини, произвеждани серийно в индустриалното общество. Идеалната къща в модерния свят трябва да бъде преди всичко функционална, така че да позволява на хората да работят и да почиват, за да бъдат отново работоспособни. „Машината за живеене“ може да се сменя толкова често, колкото и велосипеда, хладилника или колата. Също така човек би могъл да напусне града или родното си място и това да не представлява никакво неудобство за него, като изключим смяната на климата.