Мирча Елиаде - Сакралното и профанното

Тъй като местоживеенето представлява imago mundi , то символично се намира в „Центъра на Света“. Многобройността, всъщност безкрайността от Центрове на Света не създава никакви трудности за религиозната мисъл. Освен това става въпрос не за геометрично пространство, а за екзистенциално и сакрално пространство, което притежава съвсем друга структура, способно е на безкрайно много прекъсвания и следователно общувания с трансцендентното. Разгледахме космологичното значение и ритуалната роля на горния отвор в различните типове жилища. В някои култури тези космологични значения и ритуални функции се поемат от комина (отвор за пушек) и от покривната част, която се намира над „свещения ъгъл“ и която свалят и дори чупят в случай на продължителна агония. Във връзка с единството Космос—Къща—Човешко тяло ще имаме повод по-нататък да разкрием дълбокото значение на това „прекъсване на покрива“. Засега ще припомним, че най-старите светилища са били без покрив или са имали отвор в покрива: това е било „окото на свода“, символизиращо прекъсването, общуването с транс-цендентното.

Така че свещената архитектура просто приема и доразвива космологичната символика, която присъства в структурата на примитивните жилища. На свой ред човешкото жилище е било хронологически предшествано от временното „свещено място“, от временно осветеното и космизирано пространство (виж австралийците ашилпа). С други думи, всички символи и ритуали, отнасящи се до храмовете, градовете, къщите, произлизат в крайна сметка от първоначалния опит за свещеното пространство.

В големите източни цивилизации — от Месопотамия и Египет до Китай и Индия — Храмът е получил ново и важно преосмисляне: той е не само imago mundi , но и земно възпроизвеждане на трансцендентен модел. Юдаизмът е възприел това палеоориенталско виждане за Храма като копие на небесен архетип. Тази идея е може би една от последните интерпретации, които религиозният човек е направил върху първоначалния опит за сакралното пространство, противопоставено на профанното. Нека се спрем накратко на перспективите, разкрити от това ново религиозно схващане.

Да припомним същността на проблема: Храмът представлява imago mundi , защото Светът, бидейки творение на боговете, е свещен. Но космологичната структура на Храма води до нова религиозна преоценка: истинско сакрално място, дом на боговете, Храмът постоянно освещава Света, защото едновременно го пресъздава и съдържа в себе си. В крайна сметка именно благодарение на Храма Светът е осветен в своята цялост. Каквато и да е степента на нечистота, Светът бива постоянно пречистван чрез светостта на светилищата.

От онтологичната разлика, която все повече се налага между Космоса и неговия осветен образ , Храма, се поражда една друга идея: светостта на Храма е защитена от всяка земна поквара, тъй като архитектурният му план е творение на боговете и следователно се намира при тях, на Небето. Трансцендентните модели на храмовете се радват на духовно, ненакърнимо, небесно съществуване. По божия милост човек успява за миг да зърне тези модели и след това се опитва да ги възпроизведе на Земята. Вавилонският цар Гудеа вижда в съня си богиня Нидаба, която му показва плочка, упоменаваща благоприятните звезди, а друг бог му разкрива плана на Храма. Сенахериб изгражда Ниневия според „проект, установен от незапомнени времена в Небесната конфигурация“. Това не означава само, че „небесната геометрия“ е направила възможни първите строежи, а най-вече, че архитектоничните модели, намирайки се на Небето, участват в ураническата 19 19 От Уран — гръцко върховно божество, олицетворяващо небето, принадлежащо към първото, най-древно поколение богове, родено от Гея (Земята) — Б. прев. сакралност.

За израелския народ моделите на дарохранителницата, на свещените съдове и на Храма са били създадени от Яхве за вечни времена и Яхве ги е разкрил пред своите избраници, за да бъдат възпроизведени на Земята. Към Мойсей се обръща със следните думи: „И ще Ми направят те светилище, и Аз ще живея помежду им. Всичко (направете), както Аз ти показвам: и образеца на скинията, и образеца на всичките й съдове — така да направите“ (Изход, 25: 8–9). „Гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на планината“ (Изход, 25: 40). Когато Давид дава на сина си Соломон плана на Храма, на дарохранителницата и на всички съдове, той го уверява, че „Всичко това е писано от Господа… както Той ме е вразумил по всичките работи на постройката“ (Първа книга Паралипоменон, 28: 19). Следователно той е видял небесния модел, създаден от Яхве в началото на времената. Това заявява и Соломон: „Ти каза да съградя храм на Твоята света планина и олтар в града на Твоето обиталище, по подобие на светата скиния, която изпървом Ти бе приготвил“ (Премъдрост Соломонова, 9: 8).