Мирча Елиаде - Сакралното и профанното

Не е тук мястото да описваме историята на постепенната десакрализация на човешкото жилище. Този процес е неделима част от огромната промяна на Света, предприета от индустриалните общества и станала възможна поради десакрализацията на Космоса под въздействието на научната мисъл и най-вече на сензационните открития в областта на физиката и химията. По-нататък ще имаме повод да се запитаме дали тази секуларизация на Природата е наистина окончателна, дали действително няма никаква възможност за съвременния човек да преоткрие свещеното измерение на съществуването в този Свят. Както вече видяхме и както ще се уверим още по-добре впоследствие, някои традиционни образи, някои следи от поведението на предмодерния човек продължават да съществуват под формата на „отживелици“ дори и в най-индустриализираните общества. Но за момента бихме искали да покажем в чист вид традиционното отношение спрямо местоживеенето и да откроим Weltanschauung 17 17 Weltanschauung (нем.) — светоглед — Б. прев. , който го поражда.

Вече посочихме, че настаняването в дадена територия, изграждането на жилище изисква вземането на жизнено решение както от цялата общност, така и от отделния индивид. Защото става въпрос да се поеме отговорността за създаване на „света“, избран за населяване. Следователно трябва да се възпроизведе делото на боговете, космогонията. Това не винаги е лесно, понеже съществуват и трагични, кървави космогонии: подражавайки на божествените действия, човекът следва да ги повтори. Ако боговете е трябвало да убият и насекат някое морско Чудовище или първично Същество, за да могат да създадат от него света, човекът трябва да им подражава, когато изгражда своя свят, град или къща. Оттук произтича и необходимостта от кървави или символични жертвоприношения по време на съграждането, върху които бихме искали да се спрем по-подробно.

Каквато и да е структурата на традиционното общество — независимо дали то е общност на ловци скотовъдци, земеделци, или е вече в стадия на градската цивилизация, — селището бива винаги осветено поради факта, че представлява imago mundi и че светът е божествено творение. Но съществуват множество начини да се приравни жилището с Космоса, защото съществуват различни типове космогонии. За нашите цели е достатъчно да различим два начина за ритуално преобразуване на местоживеенето (както територията, така и къщата) в Космос, да му се придаде стойност на imago mundi : а) уподобявайки го на Космоса чрез проектирането на четирите хоризонта от една централна точка, когато става въпрос за селище, или чрез символичното поставяне на axis mundi , ако се отнася за семейно жилище; б) повтаряйки чрез ритуала на съграждане първоначалния акт на боговете, благодарение на който се е родил Светът от тялото на морски Дракон или първичен Гигант. Тук няма да се задълбочаваме върху коренната разлика във Weltanschauung при двата начина на освещаване на местоживеенето, нито върху историко-културните предпоставки. Само ще отбележим, че първият начин — „космизиране“ на пространството чрез проектиране на хоризонти или поставяне на axis mundi — е засвидетелстван още при най-архаичните стадии на културата (стълбът каува аува на австралийците, ашилпа), докато вторият, изглежда, е възникнал при древните земеделци. В случая ни интересува фактът, че във всички традиционни култури местоживеенето има свещен облик и оттам, че то отразява Света.

Всъщност жилището на примитивните арктически народи от Северна Америка и Северна Азия притежава централен стълб, който се припокрива с axis mundi, Космическия стълб или Дървото на Света, които, както видяхме, свързват Земята с Небето. С други думи космическата символика се открива в самата структура на жилището . Небето се схваща като огромна палатка, поддържана от централен стълб: колът на палатката или централната колона на къщата се приемат като стълбовете на Света, така се и обозначават. В основата на централния стълб се извършват жертвоприношенията в чест на Върховното небесно същество; това ни дава представа за важността на неговата ритуална функция. Същата символика се е запазила при животновъдите в Централна Азия, но тъй като жилището с коничен покрив и централен стълб тук било заменено с юрта, митично-религиозната функция на стълба е прехвърлена на горния отвор за освобождаване от дима. Също както стълба (= axis mundi ), оголеното от клони дърво, чийто връх излиза от горния отвор на юртата (и което символизира Космическото дърво), се възприема като стълба към Небето: при своето небесно пътуване шаманите се изкачват по него. Те излизат именно през горния отвор. Все още бихме могли да срещнем Свещения стълб в средата на жилището при скотовъдците хамити и хамитоиди в Африка.