Мирча Елиаде - Сакралното и профанното

Независимо дали става въпрос за разработване на запустяла земя, или за завладяване и окупиране на вече заселена с „други“ човешки същества територия, ритуалното встъпване във владение непременно трябва да повтори космогонията. Във вижданията на архаичните общества всичко, което не е „нашият свят“, все още не е „свят“. Една територия става „своя“ само като се „сътвори“ наново, тоест като се освети. Това религиозно отношение към непознатите земи се е запазило дори на Запад, до зората на модерните времена. Испанските и португалски „конкистадори“ са встъпвали във владение на териториите, които са откривали, в името на Иисус Христос. Издигането на Кръста освещавало областта и в известна степен било равносилно на „ново раждане“: чрез Христос „древното премина; ето, всичко стана ново“ (2 Послание до Коринтяни, 5:17). Новооткритата земя била „обновена“, „отново сътворена“ чрез Кръста.

Важно е добре да се разбере, че космизацията на непознати територии винаги е освещаване: с организирането на пространството се повтаря делото на боговете. Вътрешната връзка между космизация и освещаване е засвидетелствана дори и при елементарните нива на култура, например при австралийските номади, чиято икономика е все още на стадия на беритбата и дребния лов. Според преданията на ашилпа, едно от племената арунта, божественото същество Нумбакула е „космизирало“ в митичните времена тяхната бъдеща територия, създало е техния Прародител и е положило основите на порядките им. От ствола на една акация Нумбакула изваял свещения стълб ( каува-аува ) и след като го намазал с кръв, покачил се по него и изчезнал в Небето. Стълбът представлява космична ос, защото именно около него територията става обитаема, преобразува се в „свят“. Оттук и съществената ритуална роля на свещения стълб: по време на своите странствания ашилпа го носят със себе си и според неговия наклон определят в коя посока да се движат. Това им позволява постоянно да сменят место-обиталището си, без да излизат от „своя свят“, и същевременно да са във връзка с Небето, където е изчезнал Нумбакула. Счупването на стълба представлява истинска катастрофа; в известен смисъл това е „краят на Света“, връщане към Хаоса, Спенсър и Гилън ни осведомяват, че според един мит, ако свещеният стълб се счупи, цялото племе изпада в ужас и членовете му се скитат известно време, докато накрая не седнат на земята и не се оставят на смъртта.

Този пример чудесно илюстрира едновременно космологичната функция на ритуалния стълб и неговата сотериологична 10 10 От сотериология (от гр. soterion — спасение, и logos — наука) — учение за спасение чрез изкупителна жертва — Б. прев. роля: от една страна, каува-аува възпроизвежда стълба, използван от Нумбакула за космизиране на света, а от друга, благодарение на него ашилпа считат, че могат да общуват с небесната област. Така че човешкото съществуване е възможно единствено благодарение на това постоянно общуване с Небето. „Светът“ на ашилпа се превръща наистина в техен свят само при условие, че възпроизвежда организирания и осветен от Нумбакула Космос. Не може да се живее без „отвор“ към трансцендентното, с други думи, не може да се живее в „Хаос“. Щом контактът с трансцендентното се прекрати, съществуването на света става невъзможно и ашилпа се оставят на смъртта.

В крайна сметка установяването на дадена територия означава нейното освещаване. Когато това установяване не е временно, както при номадите, а постоянно, както при уседналите, то предполага вземане на жизненоважно решение, което обвързва съществуването на цялата общност. Да се „настаниш“ на определено място, да го организираш, да живееш там — това са редица дейности, които предполагат екзистенциален избор: изборът на Вселена, която човекът е готов да приеме, „сътворявайки“ я. И така, тази „Вселена“ е винаги копие на Вселената образец, създадена и населявана от висшите същества: по този начин човекът участва в сакралното творение на боговете.

Свещеният стълб на ашилпа „поддържа“ техния свят и осъществява връзката с боговете. Тук срещаме прототипа на един космологичен образ, получил широко разпространение: този на космическите стълбове, които поддържат Небето и същевременно отварят пътя към висшите сфери. Келтите и германите, чак до приемането на християнството, запазват култа към подобни ритуални стълбове. В Chronicum laurissense breve 11 11 Chronicum laurissense breve (лат.) — кратък летопис за възхвала — Б. прев. , писан към 800 г., се казва, че по време на една от своите войни срещу саксите (772 г.) Карл Велики заповядал да бъде разрушен храмът и отсечено свещеното дърво на техния „прославен Ирменсул“ в Ересбург. Родолф от Фулда (към 860 г.) уточнява, че тази прочута колона е „Вселенската колона, която поддържа почти всяко нещо“ ( universalis columna quasi sustinens omnia ). Същия космологичен образ откриваме у римляните (Хораций, „Оди“, III, 3), в древна Индия — в лицето на скамбха, космическия Стълб („Ригведа“, 1,105; X, 89, 4; и т.н.), но също така и при обитателите на Канарските острови и дори в толкова отдалечени от евроафроазиатския район култури като тази на куакиутъл (Британска Колумбия) и нада от Флорес (Индонезия). Куакиутъл вярват, че меден стълб пронизва трите космически нива (долния свят, Земята, Небето): там, където прониква в Небето, се намира „Вратата на Горния свят“. Видимият образ на този космически Стълб в Небето е Млечният път. Но Вселената, която е творение на боговете, е възприета и възпроизведена от хората в подобаващ на тяхното положение мащаб. Axis mundi 12 12 Axis mundi (лат.) — ос на света — Б. прев. , която се вижда в Небето в лицето на Млечния път, е овеществена в култовата къща като сакрален стълб. Той представлява кедрово стъбло, дълго десет-дванадесет метра, чиято по-голяма част излиза през покрива на ритуалния дом. Стъблото играе основна роля в церемониите: именно то придава на култовата къща космична структура. В ритуалните песни тази къща бива наричана „нашия свят“, а кандидатите за посвещаване, които живеят в нея, заявяват: „Аз съм в Центъра на Света… Аз стоя до Стълба на Света“ и т.н. Същото уподобяване на космическия Стълб със свещения стълб и на ритуалния дом с Вселената срещаме при нада от Флорес. Жертвеният стълб се нарича „Небесен Стълб“ и се счита, че поддържа Небето.