Майкъл Еберхарт - Обектът на престъплението

— Добре — кимна прокурорът и махна с ръка, сякаш правеше благодеяние.

— Докладите ще са налице до три часа всеки ден.

— Това ли е всичко? — попита Маклин.

— Ще имам нужда и от детектив, ваша светлост. Прокуратурата има на разположение двама за целия период, а освен това и цялата полиция.

Ако трябва да се подготвя адекватно, аз също ще се нуждая от услугите на детектив, назначен от съда.

Шон наблегна на последната фраза. Искаше да каже, че съдът трябва да плати. Тъй като Маклин го бе избрал лично, Шон се надяваше съдията да е по-щедър от обикновено.

— Разбира се, че ще имаш детектив — кимна Маклин щедро. Това дело не в състояние да обърка графика му с месеци напред. Не биваше да позволи да се проточва до безкрайност и след това да попадне в някой юридически капан, само защото защитникът не е научил урока си както трябва. Това би означавало проваляне на делото и нови шест месеца за насрочване на ново. Щом защитата искаше детектив, щеше го получи и съдията с радост бе готов да плати.

— Имаш ли някого предвид? — попита Маклин.

— Крейг Макдъф.

Преди Маклин да успее да каже каквото и да било, Гамбоа избухна:

— Няма да позволите на това влечуго да се занимава с делото, нали?

— Не е твоя работа, Гамбоа — прекъсна го Шон. Трябваше да установи правилата на играта още в самото начало. Нямаше нищо против сержантът да се навърта наоколо, но само ако си мълчи.

— Достатъчно! — намеси се съдията. — Сержант Гамбоа, не е задължително да сте тук. Дръжте се като малко момиченце в училище или ще наредя на пристава да ви изрита навън! Всъщност — обърна се той към прокурора, — това не засяга обвинението. Излезте да чакате в съдебната зала, а в това време ние с Барет ще изгладим въпроса.

След като Лоуънстайн затвори вратата след себе си, Маклин застана с лице към Шон.

— Дявол да го вземе! — изкрещя той. — Макдъф! Не го ли изхвърлиха от полицията за присвояване на пари от наркотрафиканти?

— Да. Но официално не бяха повдигнати никакви обвинения. Макдъф напусна доброволно и въпросът бе приключен. По онова време той имаше куп лични проблеми, ваша светлост, и полицията го освободи, без да му налага санкции.

— Не ме баламосвай, Барет — каза съдията и драсна дебела клечка кибрит, чийто пламък беше поне два сантиметра висок. — Ако не беше напуснал доброволно, щеше да лежи в затвора.

Той запали цигарата и хвърли клечката в сребърния пепелник на бюрото.

— Знам едно — ползвал съм услугите му и друг път и, честно казано, той е най-добрият детектив, който ще се съгласи да работи за парите, които е готов да даде съдът. Ако очаквате Къртис да разполага с добра защита, ще ми трябва добър детектив.

Маклин дръпна жадно от цигарата и кимна.

— Добре, но ако възникнат някакви проблеми с него, ще се махне. Без коментари. Съгласен ли си?

— Съгласен.

— А сега да свършим с днешната работа. Кажи им да изведат Къртис.

Шон захвърли палтото си върху изпогорената с фасове и издраскана с инициали пейка в килията. В ъгъла имаше тоалетна от неръждаема стомана и помещението вонеше на училищен кенеф — миризмата на урина воюваше с дезинфектантите. Някак си това се струваше символично на Шон, защото именно тук повечето от клиентите му пробутваха най-голямата помия.

Той седна до Чад и внимателно постави куфарчето до себе си.

— А сега какво? — попита арестантът с безразличие.

Малко по-рано му бяха прочели обвинителния акт и сега се намираха в помещението за арестанти, непосредствено до съдебната зала — малка килия, отделена в по-голямата, където адвокатите можеха да разговарят с клиентите си, без да ги разделя дебело изпоцапано стъкло. Тук Шон би могъл да потупа Чад по рамото, да го погледне в очите, да му изкрещи, ако се наложи. Предпочиташе да има непосредствен контакт с клиентите си — да ги докосне, да усети миризмата им, да прочете трепкащия в зениците им страх. Искаше да души Чад като хрътка, докато слуша разказа му за първи път. Искаше да изстиска от него всички подробности, защото подобно на шкурка, подробностите често бяха в състояние да изпилят лустрото на съчинената история и отдолу да се появи истината.

Днес желаеше само това — да чуе версията на Чад. Да види как ще се държи, докато разказва, да схване логиката му. И най-малкото съмнение или несъответствие можеше да срути постройката и той не би могъл да я предложи на съдебните заседатели. „Този самолет не лети както трябва — беше му казал един от тях преди време, — няма да се кача на него.“