Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

Мелценската култура била светска по своя характер, хората били цивилизовани и високо образовани. Робството било непознато явление; търговията с ангараките и с подчинените на тях народи в Каранда и Даршива била изключително печеливша. Старата столица на Мелцена се превърнала в основно средище на науката. За нещастие някои мелценски учени се обърнали към силите на мрака. Те се занимавали с призоваване на зли духове и далеч надминали празните брътвежи на мориндимите и заклинанията на карандите, като задълбали в далеч по-страшни и по-сериозни области. Те постигнали голям напредък в магьосничеството и некромантията. Ала основният им интерес бил съсредоточен върху алхимията.

Първото им противопоставяне с ангараките се състояло през този период. Макар че при първата среща мелцените победили, те осъзнали, че в крайна сметка ангараките ще наложат волята си поради огромния брой на армията си.

Докато ангараките били насочили по-голямата част от усилията си към укрепване на Даласианските протекторати, по тези земи царял несигурен, крехък мир. Търговските контакти между двете нации довели до по-добро взаимно опознаване помежду им, макар че мелцените твърде много се забавлявали от факта, че дори най-светски настроените ангараки проявявали огромно внимание към религията. През следващите хиляда и осемстотин години връзките между двете нации се влошили, те водели помежду си не особено многочислени, но ожесточени воини, които обикновено продължавали по една-две години. И двете страни всячески избягвали да въвлекат във войните цялостните си военни сили, очевидно не желаейки да се впуснат в пълна и открита конфронтация.

За да съберат повече информация една за друга, двете нации създали традиция да си разменят деца от семействата на ключови фигури в двете страни за определени периоди. Синовете на високопоставените мелценски бюрократи били изпращани в Мал Зет да живеят в семействата на ангаракските генерали, а синовете на генералите били изпращани да получат високо образование в столицата на мелценската империя. В резултат се създала група млади мъже с космополитни убеждения, които по-късно се превърнали в еталон за управляващата класа на Малореанската империя.

Един подобен обмен в края на четвъртото хилядолетие в крайна сметка довел до обединяване на двете нации. Дванадесетгодишен юноша на име Калат, син на високопоставен ангаракски генерал, бил изпратен в Мелцена да живее в семейството на министъра на външните работи по време на най-важните за формиране на възгледите му години. Министърът поддържал чести официални и приятелски контакти с императорската фамилия и Калат скоро се превърнал в желан гост в императорския палат. Император Мол Бан бил на преклонна възраст и имал едно-единствено дете — дъщеря на име Данера, която била около година по-малка от Калат. Отношенията между двамата младежи се развивали както би могло да се очаква — общуването им продължило, докато Калат навършил осемнадесет години и бил призован да се завърне в Мал Зет, за да се отдаде на военна кариера. Той направил това по бляскав начин — звездата му изгряла ярко, младият мъж се издигнал до поста генерал-губернатор на областта Ракут при навършване на двадесет и осем годишна възраст. По този начин той станал най-младият военен, допуснат в Генералния щаб на страната. След една година отпътувал в град Мелцен, където той и принцеса Данера се оженили.

През годините, последвали това събитие, Калат разпределял времето си между Мелцена и Мал Зет, изграждайки мощни бази в двете страни, така че когато през 3929 година император Мол Бан починал, той вече бил готов. Разбира се, имало и други претенденти за императорския трон, ала повечето от тях умрели — често при твърде мистериозни обстоятелства. Така че въпреки мощните протести от страна на много благородни семейства в Мелцена, Калат бил обявен за император на империята Мелцена през 3830; скоро възраженията на благородниците били брутално потушени от военните отряди на Калат. Данера дала живот на седем здрави деца; така било сигурно, че династията на Калат ще продължи във времето.

През следващата година Калат отпътувал в Мал Зет, предвождайки мелценската армия, която разположил по границите на Делчин. В Мал Зет той отправил ултиматум до Генералния щаб. Силите му се състояли от армията в ръководената от него област Ракут, както и от армиите на източните княжества в Каранда, чиито губернатори от ангаракски произход дали тържествен обет да се подчиняват на заповедите му. Заедно с армията, разположена по границата на Делчин, Калат съсредоточил в свои ръце огромна мощ. Повелята на Калат била да бъде назначен за Върховен главнокомандващ на армиите на ангараките. Такова нещо вече се било случвало в историята на страната — в миналото някакъв генерал бил назначен на този пост, макар че обичайната практика била Генералният щаб да ръководи съвместно военните дела на държавата. Ала желанието на Калат довело до появата на нов момент в цялостната картина. Неговата императорска титла била наследствена; освен това Калат настоял постът Върховен главнокомандващ също да бъде наследяван от неговите потомци. Доведени до безпомощно състояние, генералите приели условията му. Така Калат станал върховен господар на континента — император на Мелцена и върховен главнокомандващ на ангараките.

Читать дальше