Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— Че какво общо има това с шума? — попита Белгарат.

— Просто моя теория — отвърна Белдин. — Не мога да я докажа, защото Поулгара е единствената вълшебница, която познавам, и освен това никога не е била бременна.

— Сигурен съм, че все ще намериш начин да ни обясниш.

— Не е чак толкова сложно, Белгарат. Когато жена носи в себе си дете, реакциите в организма й се променят. Бременността повлиява на емоциите й и способността й да мисли рационално. Насочването на волята в правилната посока изисква контрол и дълбоко съсредоточаване. Бременната жена просто може да изгуби представа за тези неща. — Той продължи да обяснява физическите, емоционалните и интелектуалните промени, настъпващи при жените по време на бременността. Използваше сухи изрази, без да влага никакви чувства. След малко Се’Недра и Велвет се оттеглиха, като отведоха и Ерионд, а минута по-късно към тях се присъедини и Дурник.

— Сам ли измисли всичко това? — попита Белгарат.

— Размишлявах по този въпрос, докато наблюдавах пещерата, където Зедар беше скрил Торак.

— Значи това ти е отнело петстотин години?

— Исках да съм сигурен, че съм изчерпал всички възможни гледни точки — сви рамене Белдин.

— Защо просто не попита Поул? Тя щеше да ти отговори веднага.

Белдин примигна и призна:

— Изобщо не съм си помислял за това.

Белгарат само поклати глава.

След малко чуха пронизителен рев, който идваше от запад.

— Всички да залегнат! — изсъска Белгарат. — И никой да не приказва!

— Какво е това? — възкликна Закат.

— Тихо — отвърна троснато Белдин. — Тя ще те чуе.

Някъде над главите им въздухът се раздвижи от мощния замах на огромни криле и към небето политнаха оранжеви пламъци. След това огромният звяр продължи полета си, ревейки и бълвайки страшни огньове.

— Какво беше това? — попита Закат.

— Зандрамас — прошепна Гарион. — Говори по-тихо. Може да се върне.

Изчакаха още известно време.

— Изглежда, е тръгнала към шума, който вдигна Поул — каза тихо Белгарат.

— Е, поне не търси нас — рече Силк с облекчение.

— Не, все още не.

— Това всъщност не беше дракон, нали? — попита Закат, поглеждайки стария вълшебник.

— Не истински. Това беше Зандрамас, приела друг образ.

— Не е ли твърде показно?

— Изглежда, нещо кара Зандрамас непрекъснато да привлича вниманието на околните. Не е в състояние да издържи дълго време, без да извърши нещо наистина зрелищно. Това сигурно има нещо общо с факта, че е жена.

— Чух какво каза, Белгарат — обади се заплашително Се’Недра.

— Нямах предвид точно това — рече той, приемайки, че с това й се е извинил.

Бялата сова долетя, описа широк кръг над огъня и отново прие човешкия си образ.

— Какво направи, Поул? — попита я Белгарат.

— Намерих един спящ вулкан — отговори тя, взе наметалото си от Дурник и се загърна. — Накарах го да изригне отново. Хрътките отидоха ли да разследват случилото се?

— Почти веднага — увери я Гарион.

— А също и Зандрамас — добави Силк.

— Да, видях я. — Вълшебницата се усмихна. — Всъщност се получи доста добре. Зандрамас ще види хрътките и ще реши да се отърве от тях. Не мисля, че те ще ни притесняват повече, освен това съм сигурна, че Зандрамас ще бъде изпълнена с огорчение, като разбере, че ни е помогнала.

— Беше ли планирала всичко да протече толкова шумно и нескопосано? — попита Белдин.

— Разбира се. Исках да вдигна достатъчно силна врява, за да привлека хрътките и гролимите, намиращи се в околността. Зандрамас се оказа допълнителна награда за усилията ми. Би ли запалил огъня отново, скъпи? — каза тя на Дурник. — Мисля, че сега сме в безопасност и можем да помислим за вечеря.

Рано на другата сутрин събраха палатките и потеглиха. Вулканът все още изхвърляше дим и пепел високо в небето, прахта се смесваше с облаците и наоколо бе станало някак особено мрачно. Въздухът вонеше на сяра.

— Точно сега летенето няма да е много приятно — рече Белдин кисело.

— Да, но трябва да знаем какво има напред по пътя ни — отговори Белгарат.

— Зная — рече гърбавият магьосник. — Не съм глупав. Просто отбелязах, че никак няма да е приятно. — Той се наведе леко напред, превърна се в ястреб и се издигна във въздуха с няколко замаха на силните си криле.

— Бих платил цяло състояние, за да имам такъв ястреб — каза Закат замислено.

— Ще си имаш много проблеми, докато го научиш да изпълнява заповедите ти — възрази Белгарат. — Белдин не се поддава на дресировка.