Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

„На какво можеш да го оприличиш?“

„По-голямо е от твърдолапестия, който си яхнал“ — Тя погледна многозначително към Кретиен. Продължителното познанство с вълчицата бе направило големия сив жребец по-малко нервен, ала Гарион все пак подозираше, че конят му би се чувствал много по-щастлив, ако тя не се приближава толкова много до него.

„Ще съобщя на водача на глутницата за това, което ми каза“ — обеща кралят на Рива. Бе забелязал, че вълчицата необяснимо защо избягва Белгарат, и предполагаше, че поведението й отразява някои неизвестни нему страни от етикецията на вълците.

„В такъв случай аз ще продължа да търся своята глутница — рече тя и се изправи. — Може случайно да се натъкна на онзи звяр и тогава всички ще узнаем какъв е той. Ала миризмата му ми подсказва, че е опасен. Храни се с всичко, каквото му попадне — поглъща дори такива неща, които ние, вълците, избягваме.“ — След това тя се обърна, затича с големи скокове и скоро потъна безшумно в гъстата гора.

— Това е неестествено — отбеляза Закат. — Хора да разговарят с животни!

— Това е черта, типична за моето семейство. — Гарион се усмихна. — Отначало и аз не вярвах, струваше ми се, че е невъзможно. Птиците винаги идваха и разговаряха с леля Поул — обикновено за яйцата си. Оттогава зная, че пернатите просто обожават да приказват за своите яйца. И че понякога са доста глупави. Вълците се държат много по-достойно. — Той замълча за миг. — Не е необходимо да споменаваш пред леля Поул, че съм казал това.

— Пак ли проявяваш хитрост, Гарион? — засмя се Закат.

— Просто благоразумие — поправи го Гарвон. — Ще трябва да отида да поговоря с Белгарат. Ти бъди внимателен, отваряй си очите на четири. Вълчицата каза, че наоколо имало някакво особено животно — било по-едро от кон и много опасно. Намеква, че било човекоядно.

— Как изглежда?

— Не го е виждала. Ала е усещала миризмата му и е попадала на следите му.

— Ще бъда нащрек.

— Добре — рече Гарион и пое назад към Белгарат и леля Поул, които оживено обсъждаха нещо.

— Дурник има нужда от кула някъде в Долината на Алдур — казваше Белгарат.

— Не виждам причината за това, татко — отговори му Поулгара.

— Защото всичките ученици на Алдур имат кули, Поул — традицията е такава. Той трябва да се учи. Как би могъл да го направи, ако му се пречкаш в краката непрекъснато?

Тя го измери с продължителен, хладен поглед.

— Е, може би трябваше да се изразя по друг начин.

— Не бързай да изречеш първите думи, които ти хрумнат, татко. Готова съм да почакам.

— Дядо — рече Гарион. — Току-що разговарях с вълчицата и тя ми съобщи, че в гората има някакво много едро животно.

— Може би мечка?

— Не мисля. Вече няколко пъти е улавяла миризмата му и би ми казала, ако е мечка.

— Имаш право.

— Не се изрази със съвсем същите думи, но намекна, че звярът не подбира особено какво тъпче в търбуха си. — Той замълча. — Може би си въобразявам, но не смятате ли, че тази вълчица е твърде особена?

— Какво по-точно имаш предвид?

— Използва много повече думи, отколкото е необходимо, и може би точно това ме кара да подозирам, че иска да ми каже нещо, но не се осмелява.

— Просто е твърде интелигентна. Това не е типична черта за съществата от женски пол, ала все пак някои от тях я притежават.

— Към каква очарователна тема се насочи разговорът ни — отбеляза Поулгара.

— О — каза възрастният мъж любезно. — Ти още ли си тук, Поул? Помислих си, че вече си се заела с някаква друга работа.

Погледът, който му хвърли тя, беше леден, ала Белгарат изглеждаше съвсем необезпокоен.

— Предупреди останалите — каза той на Гарион. — Ако животното беше обикновено, вълчицата не би приказвала с теб по този въпрос. Каквото и да е то, едно е сигурно — че е необичайно, а необичайното винаги е опасно. Кажи на Се’Недра да не изостава назад с кабриолета. — Вълшебникът се замисли за миг. — Не споменавай нищо пред нея, за да не я разтревожиш, ала кажи на Лизел да се качи при нея.

— Лизел ли?

— Да, русокосата девойка. Онази с трапчинките.

— Зная коя е Лизел, дядо. Но не би ли било по-добре, ако при нея отиде Дурник — или Тот?

— Ако някой от тях се качи при нея в кабриолета, тя веднага ще се досети, че нещо не е наред, а това може да я изплаши. Животно, което е излязло на лов, усеща миризмата на страха. Нека не излагаме на опасност кралицата ти. Лизел е много добре обучена, освен това съм сигурен, че е скрила някоя и друга кама на най-различни места под дрехите си. — Вълшебникът се усмихна лукаво. — Силк би могъл да ни каже точно къде.