Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

— Познавах бащата на принц Келдар — рече той, — Това е напълно в негов стил.

Дамите се насъбраха около Геран и нарастващото потомство на Адара. Братовчедката на Гарион беше в напреднала бременност и през по-голямата част от времето седеше със замечтана усмивка, вслушана в неминуемите промени, които природата налагаше на тялото й. Новината за съвпадащите бременности на Се’Недра и Поулгара зарадва и учуди и Адара, и кралица Силар. Поледра седеше сред дамите, усмихната тайнствено, и Гарион беше сигурен, че баба му знае много повече, отколкото желае да разкрие пред тях.

На десетия ден от престоя им Дурник започна да става неспокоен.

— От много отдавна не сме си били у дома, Поул — започна той — Все още има време да засеем и да поразчистим, да стегнем къщата — да поправим оградата, покрива и така нататък.

— Както желаеш, скъпи — съгласи се тя спокойно. Бременността вече я беше променила видимо. Сега нищо не бе в състояние да разстрои вълшебницата.

В деня на заминаването им Гарион отиде на двора да оседлае Кретиен. Въпреки че в Крепостта имаше предостатъчно воини, за които би било чест да го направят вместо него, Гарион се престори, че наистина иска да го направи сам. Близките му се сбогуваха със своите приятели. Той самият обаче беше убеден, че не би могъл да издържи още една раздяла и че сигурно ще се разплаче.

— Конят ти е много добър, Гарион.

Беше братовчедка му Адара. Лицето й излъчваше онова ведро спокойствие, което бременността придава на жените. Само един поглед към тази жена му разкри колко щастлив е Хетар. Още от първия път, когато Гарион бе срещнал Адара, помежду им се бе зародила необикновено силна привързаност и обич.

— Закат ми го подари — отвърна й той. Беше почти сигурен, че ако разговорът им продължи на тема коне, той все някак ще удържи чувствата си под контрол.

Ала Адара не беше дошла тук да говорят за коне. Тя постави нежно ръка на рамото му и го целуна.

— Довиждане, братовчеде! — прошепна тя.

— Довиждане, Адара. — отвърна й риванският крал с потрепващ глас. — Довиждане.

Крал Белгарион, Върховен владетел на Запада, Повелител на Западното море, убиецът на бог Торак и най-големият герой на целия свят, води дълъг спор с равностойната нему владетелка Се’Недра, принцеса на империята Толнедра, перлата на династията Боруни. Поводът на техните разногласия беше въпросът кой от двамата ще получи честта да носи Геран — престолонаследника на кралство Рива, наследствен Пазител на Кълбото и съвсем доскоро — Дете на Мрака. Разгорещеният им разговор продължи твърде дълго — докато яздеха заедно със семейството си по пътя от Крепостта на алгарите към долината на Алдур.

Най-накрая Се’Недра отстъпи момчето с очевидна неохота. Точно както беше предрекъл вълшебникът Белгарат, ръцете на кралицата най-сетне се измориха от тежестта му и тя го предаде на съпруга си с нескрито облекчение, като не забрави да предупреди:

— Внимавай да не го изтървеш.

— Разбира се, скъпа — отвърна Гарион и сложи момчето пред седлото.

— Гледай да не изгори от слънцето!

След като го изтръгнаха от лапите на Зандрамас, се оказа, че Геран е съвсем добродушно дете. Приказваше с незавършени фрази, като се мъчеше да обясни нещо на баща си, и през цялото време малкото му личице оставаше напълно сериозно. По пътя им на юг малчуганът сочеше важно всички сърни и зайчета, мернали се за миг пред очите му, и от време на време задрямваше, отпускайки русата си къдрава главица върху гърдите на баща си. Ала една сутрин малкият бе твърде неспокоен и Гарион, без да се замисля особено, взе Кълбото от дръжката на меча и му го даде да си поиграе. Това достави огромно удоволствие на детето. Малчуганът го държеше в малките си ръце, вперил любознателен поглед нейде в безкрайните глъбини на сияещия камък. Често го долепяше до ухото си и слушаше песента му. Кълбото, както личеше, бе още по-доволно от детето.

— Това малко ме тревожи, Гарион — сгълча го Белдин. — Превърнал си най-мощния източник на енергия в цялата вселена в детска залъгалка.

— Та той е негов, или поне след време ще бъде. Трябва да се опознаят, не мислиш ли?

— Ами ако го изгуби?

— Белдин, наистина ли смяташ, че кълбото може да бъде изгубено?

Ала играта на малкия бе прекъсната най-неочаквано, когато Поледра изравни коня си с този на Върховния повелител на Запада.

— Още му е рано за това, Гарион — каза с укор тя, после протегна ръка и в нея се появи едно причудлива много особено изкривена пръчка. — Прибери кълбото, Гарион. Дай му това вместо него.