Дейвид Едингс: Магьоснически гамбит

— Изправи се, Горим.

Притиснал лице в земята, Горим горещо го помоли:

— О, Господи, бъди милостив.

— Изправи се, Горим! — повтори УЛ. Наведе се и със собствените Си ръце повдигна Горим. — Аз съм УЛ, твоят Бог. Заповядам ти да се изправиш и да застанеш пред Мен.

— Значи ще бъдеш мой Бог? — попита Горим. — И Бог на моя народ?

— Аз съм твоят Бог и Бог на твоя народ — каза УЛ.

Горим впери поглед надолу от височината, където се беше изправил, и съзря неугледните създания — те бяха полагали грижи за него, докато той страдаше в планината.

— А какво ще стане с тях, Господи? Ще бъдеш ли Бог и на страшния гущер базилиск, на минотавъра, на дракона и химерата, на еднорога и на безименните невидими твари, на крилатите змии? Те също са отхвърлени от всички. И все пак всяко едно от тези създания е красиво по своему. Не отвръщай лице от тях, Господи, защото са безценни. По-младите Богове ги изпращат при Теб. Кой ще бъде техен Бог, ако и Ти ги отхвърлиш?

— Те бяха сътворени против волята ми — отвърна УЛ. — Тези твари бяха изпратени при Мен, за да ме накарат да се срамувам, защото Аз порицах по-младите Богове. По никакъв начин не бих приел да стана Бог на чудовища.

Създанията в краката на Горим започнаха да стенат. И Горим седна на земята и каза:

— Все пак аз ще продължа да настоявам, Господи.

— Упорствай, щом ти харесва — рече УЛ и си отиде.

И всичко се повтори. Горим остана в планината, тварите му носеха храна и вода и УЛ отново дойде, защото се възхити от светостта на Горим.

— Изправи се, Горим, и служи на своя Бог! — УЛ протегна ръка и повдигна Горим. — Доведи тварите, които стоят край тебе, и аз ще ги разгледам. Ако всяка една от тях е красива и ценна по своему, както казваш, ще дам съгласието Си и ще бъда и техен Бог.

И Горим доведе всички твари пред УЛ. И тварите паднаха ничком пред Бога и застенаха, молейки за Неговата благословия. И УЛ се удиви защо по-рано не бе забелязал красотата на всяка една от тях и вдигна ръце и ги благослови:

— Аз съм УЛ и откривам красота и ценност във всяка една от вас. Ще бъда ваш Бог и занапред ще живеете в щастие и мир.

И сърцето на Горим възликува и той нарече възвишението, където беше пристигнал, Пролгу, което означава „Свято място“. И след това се върна в равнината, за да доведе своя народ при неговия Бог. Ала хората не го познаха, защото ръцете на УЛ го бяха докосвали и цветовете бяха напуснали плътта му и тялото и косите му бяха станали бели като току-що натрупана снежна пряспа. И се уплашиха от него и го прогониха с камъни. Горим извика на УЛ:

— О, Господи, Твоето докосване ме промени и народът ми не ме познава.

И УЛ вдигна ръка и всички хора станаха безцветни като Горим. И УЛ им заговори с величав глас:

— Слушайте думите на своя Бог! Това е човекът, когото наричате Горим. Той Ме убеди да ви приема като Мой народ, да бдя и да се грижа за вас, да бъда ваш Бог. Отсега нататък вие ще се наричате УЛ-госи, за да ме помните и за да отдавате почит на неговата святост. Ще правите онова, което ви повелява той, и ще вървите, където ви води. Всеки, който не му се подчинява или не го следва, ще бъде забравен от Мен и ще загине, без да остави следа след себе си.

И Горим повели на хората да вземат имуществото и добитъка си и ги поведе към планините. Но старейшините не му повярваха и се усъмниха дали гласът наистина е бил на УЛ. И възроптаха и казаха:

— Ако наистина си слуга на Бог УЛ, направи някакво чудо, за да го докажеш!

А Горим отвърна:

— Погледнете кожата и косите си. Нима това чудо не е достатъчно за вас?

Те се разтревожиха и си отидоха. Но после отново се върнаха и заговориха:

— Белезите по телата ни са напаст, която ти довлече от незнайно нечисто място. Това не е доказателство за благосклонността на УЛ.

А Горим вдигна ръце и тварите, които му бяха носили храна и вода, дойдоха при него, както агнета при овчар. Старейшините се уплашиха и си тръгнаха. Но скоро отново дойдоха и казаха:

— Тези създания са чудовищни и грозни. Ти си демон, дошъл при нас, за да повлечеш народа ни към гибел. Не си жрец на великия Бог УЛ. Все още не сме видели доказателство за благосклонността Му.

А Горим се умори да ги убеждава и извика с гръмотевичен глас:

— Заявявам пред хората, че те чуха гласа на УЛ. Страдах много за вашето добро. Сега се връщам в Пролгу, святото място. Нека ме последват само онези, които желаят. Другите да останат тук. — И им обърна гръб и пое към планините.

И някои тръгнаха след него, но повечето останаха в равнината и започнаха да хулят Горим и онези, които го бяха последвали: