Дейвид Едингс - Гарион

— Тук съм. Какво се е случило?

— Торак направи своя ход! Напада Алгария!

— С него ли е цялата армия?

— Очевидно да. Само малобройна окупационна войска остана в Драсния — по-скоро да му пази гърба, но основните сили се отправиха на юг.

Въздъхнах с огромно облекчение. Меко казано, възможността Торак да избере някой от другите варианти ме тревожеше.

— Колко навътре е навлязъл?

— До езерото Атун. Сравнително бавно се придвижва. Алгарската конница отряза доста големи парчета от неговите флангове.

— Хубаво. Дръж го под око и ми съобщи ако промени посоката. Не искам да хвърлям срещу него войска, докато не се убедя, че това не е просто маневра.

— Не мисля, че е лъжлив ход, Белгарат. Получихме новини от Белдин и той твърди, че армията, завладяла Драсния, е само половината от силите на Торак. Той събира огромна флота в Дал Зерба на западния бряг на драснианските протекторати. Там управлява Урвон и Белдин е сигурен, че той иска да прехвърли армията през Източно море, да минат през Южен Ктол Мургос и да ни изненада от тази страна. Две войски ни нападат от различни страни.

Започнах да ругая. Все пак Торак беше разделил силите си, но го беше сторил още преди да напусне Малория.

— Пак ще ти се обадя — казах на Белтира. — Сега с Поул трябва да отидем в двореца при Ран Борун и да му кажем какво става.

Отидох до стаята на Поул и почуках на вратата.

— Аз съм, Поул — казах. — Отвори ми.

— Къпя се, татко. Върви си.

— Това можеш да направиш и по-късно. Торак току-що е нападнал Алгария.

Чу се някакво цамбуркане и след миг Поул отвори вратата. Беше си наметнала халат, но от косата й още капеше вода.

— Какво е направил? — попита тя.

— Нали ти казах. Торак се движи на юг.

— Гарел е в Крепостта, татко. По-добре ще е да го преместя.

— Там той е в безопасност, Поул. Знаем , че Крепостта няма да падне, а Торак не може да я обсажда безкрайно. В Арендия го чака среща, която не може да отложи. Има обаче и други лоши новини. Белдин е казал на близнаците, че Урвон е начело на втора малорианска армия. Тя прекосява Източното море. Ще ни нападнат откъм Южен Ктол Мургос. Торак иска да ни стегне като в менгеме. Трябва да отидем в двореца и да предупредим Ран Борун.

— Ще се облека.

Беше почти полунощ, когато стигнахме двореца и ни отне доста време докато убедим слугите да събудят императора. Гледаше сънливо и беше разрошен, когато най-сетне ни прие в частните си покои.

— Вие никога ли не спите бе, хора? — нацупено попита той.

— Само ако няма по-добра възможност, Ваше Величество — отвърнах. — Торак е нападнал Алгария.

Това вече го разбуди окончателно.

— Веднага ще пратя легионите на север — каза той.

— На твое място не бих бързал, Ран Борун — посъветва го Поул. — Ще ти трябват и на друго място.

Казах му за втората армия, която се събира в Дал Зерба и това беше един от редките случаи, когато чух Борун да ругае.

— С колко воини разполага този луд? — попита той.

— Не й казват напразно „Безкрайната Малория“ — отговорих.

— Какво ще правим?

— Мисля, че все още имаме малко време — казах. — Невъзможно е Урвон да прехвърли армията си през Източно море само за един ден, а и разстоянието през Южен Ктол Мургос не е малко.

— Ами Кал Торак? Той ще е на източната ми граница само след седмица.

— Едва ли, Ран Борун. Първо трябва да мине през алгарите.

— Драсния не го забави много.

— Разликата между Драсния и Алгария е огромна — намеси се Поул. — Първо, алгарите нямат градове, които да защитават, и второ — имат най-бързите коне на света. Пътуването през Алгария ще струва много скъпо на Кал Торак.

— Нали си давате сметка, че втората малорианска армия няма да позволи да ви помогна за Арендия? — каза той. — Ще трябва да разположа легионите си по южната граница.

— Бяхме сигурни — промърмори Поул.

Почесах брадата си.

— Това не е кой знае какво нещастие — казах му. — Помощта на легионите ще ни е нужна в Арендия, но още по-добре е те да удържат тази втора малорианска армия далече от бойното поле. Както казах, имаме още време. Урвон няма да се озове тук за една нощ, а Кал Торак ще има проблеми в Алгария. Сега ще е най-добре ние с Поул да заминем за Стис Тор и да поговорим с Жената-змия. Не бихме искали тя да отвори границите си пред Урвон и да се оттегли безучастно встрани, докато той прекосява страната й. Ще ми се да направя всичко възможно, за да разстроя храносмилането на Кал Торак.

— На добър час — пожела ни императорът. — Ще събера генералите си. С тях имаме много работа.