Дейвид Едингс - Гарион

— Каза, че Таур Ургас решил да действа. Какво е направил?

— Бях ти казал, че Закат отиде да учи в университета на Мелсена. Като погледнеш Мал Зет, той не е по-голям от редови военен лагер, но мелсените са много цивилизовани и начетени хора. Тогава Закат беше престолонаследник на Малория и по традиция беше канен в най-изтъкнатите семейства в града. Беше представен на най-благородната мелсенска девойка, която му беше връстница, и той си изгуби ума по нея. — Белдин въздъхна. — Ако това беше продължило, то щеше да промени хода на историята. Момичето беше красиво и съвършено по ум и обноски. Влиянието му върху Закат щеше да е огромно.

— Какво се случи?

— Тъкмо бях стигнал до това. Точно тогава на сцената се появи Таур Ургас. Неговите агенти му докладваха за връзката между Закат и мелсенска девойка от благородническо семейство, което обаче е затънало до шията в дългове. Таур Ургас е луд, но не е глупав. Той видя изгодата в тази ситуация. Заповяда на своите хора в Мелсена тихомълком да изкупят тези дългове. Щом веднъж стана собственик на полиците, можеше да оказва натиск върху семейството на момичето.

— И какво се надяваше да спечели от всичко това?

— Закат се възкачи на трона, когато едва беше навършил осемнайсет, а из цяла Мелсена се носеше слух, че всеки момент ще направи предложение за женитба. Таур Ургас е мург, затова е дълбоко невеж относно природата на мелсените. Жените на мургите са държани под ключ и са оставяни невежи, затова постъпват така, както им нареди семейството. Подчинението им се вменява още в люлката. Някое мургско момиче би си прерязало гърлото, само защото баща й е казал да го направи. Мелсенските девойки са много по-разкрепостени по дух, но Таур Ургас не го знаеше. Той просто реши, че момичето ще прави каквото му каже неговото семейство. Нареди на хората си в Мелсена да предадат неговите заповеди на семейството и заплаши, че ако не се подчинят, ще ги разори. Семейството направи всичко възможно да събере пари и да си плати дълговете, но нямаха достатъчно време и сякаш се примириха да участват в заговора.

— Това започва да звучи като лоша арендска трагедия, Белдин — прекъснах го аз.

— О, нататък става дори още по-лошо. Таур Ургас имаше много прост план да унищожи съперника си. Той прати един от най-талантливите нийсийски отровители при своя племенник в Мелсена и му даде съвсем недвусмислени заповеди. Момичето трябваше най-напред да окуражи Закат и после да го отрови при първия удобен случай. Послушната мургска девойка би направила точно това, но мелсенката ще откаже. Таур Ургас е толкова луд, че не може да направи разлика между двете.

Семейството на момичето се престори, че е съгласно. За жалост във всяко стадо си има и черни овце и един безскрупулен младеж, далечен роднина на семейството, реши, че сега е неговият шанс. — Белдин направи кисела гримаса.

— Усещам накъде вървят нещата.

— Не се съмнявам. Та този ужасен мошеник продаде плана за убийството на някои много важни държавни лица, а оттам това стигна и до ушите на Закат. Макар и цивилизован, Закат все пак е ангарак, затова тутакси беше обзет от ярост. Без дори да се замисли, той нареди да се унищожи цялото мелсенско семейство. Подчинените му — също ангараки — изпълниха това на минутата. Момичето беше сред първите убити. Когато после се разбра, че тя е била напълно невинна, Закат едва не полудя от мъка и разкаяние. Той се затвори в стаята си за около шест месеца, а когато излезе, беше напълно друг човек. Преди нещастието бе цивилизован, одухотворен младеж, който сигурно щеше да стане добър император. Сега се е превърнал в чудовище, което управлява Малория с желязна ръка и е обсебено от мисълта да причини нещо ужасно на Таур Ургас.

— Значи заслужава повече власт — одобрих аз. — Ако не бях толкова зает, сигурно щях да му предложа помощта си.

— Наистина си отвратителен, когато решиш, Белгарат, ала не можеш да стигнеш Закат. Като излезе от доброволното си заточеничество, той прати писмо на Таур Ургас и нареди преписи от това писмо да се разпространят навсякъде. За да подсили обидата, предполагам. Аз също имам едно копие. — Той бръкна в прокъсаната си туника и измъкна навит на руло лист хартия. — Би ли прочел най-обидното писмо, което някой монарх някога е пращал на друг владетел?

Аз взех листа, разгънах го и зачетох.

„До Негово Величество Таур Ургас от Мургодом — започваше то. — Не съм изненадан от последния ти опит да се месиш във вътрешните дела на Малория, мургско куче. Ако състоянието на световните дела ми позволяваше, без колебание бих стоварил цялата си империя върху главата ти заради това оскърбление.