Дейвид Едингс - Гарион

(Ако тогава бях само малко по-наблюдателен, щях да разбера веднага кой е отговорен за смъртта на Дарал и лудостта на Алара. Ако бях го проумял, щях да преобърна света с главата надолу, но да открия Ашарак Мурга. А когато го пипнех, щях да прережа гърлото му чак до вратните прешлени, при това с тъпо острие. Естествено, това би ми отнело време, но пък щях да се наслаждавам на всяка минута от отмъщението си.

Разбира се, че съм жесток. Вие не сте ли го забелязали досега?)

Не казвам, че Алара изведнъж започна да гледа несвястно. Просто стана някак отнесена и неадекватна, което може би е още по-лошо, когато се сблъскаш с такова поведение. Когато Поулгара се съвзе, тя трябваше неотлъчно да се грижи за Алара, а това придоби огромно значение с течение на времето.

Аз реших да победя собствената си мъка като тръгна на път. Ходенето по трийсет мили на ден може да заглуши всяка емоция. Съвсем не ми се щеше да се връщам отново към гмуркането при кейовете на Камаар.

През късната пролет на 5351 г. се оставих краката да ме отведат отново в Долината, където Копието вече ме чакаше.

— Ние го изпуснахме, Древни — каза той с видимо неудобство. — Моите хора го наблюдаваха непрекъснато, но един ден той просто се изпари. Чамдар е мург, а те не са толкова умни.

— Той е измамник, Кендон — въздъхнах. — Май е време да си сложа отново скитническия костюм. Най-добре ще е сам да го открия.

— Не си ли малко стар за подобна задача, Благочестиви? — попита ме той с учудваща прямота. — Моя работа е да съм постоянно по следите на Чамдар. Защо не ме оставиш аз да го открия?

— Може и да съм стар, Копие, но мога да те просна на земята, когато пожелая. Гледай да не ми се изпречиш на пътя. Ще мина през теб като през трева. — Мразя някой да ми напомня за възрастта. Не са ли схванали досега, че тя нищо не означава?

— Ще стане, както ти го желаеш, Древни — отвърна той с дълбок поклон. Поне има достатъчно ум да знае къде трябва да спре.

Насочих се право към Тол Хонет, откъдето започнах търсенето. Доколкото близнаците можеха да определят, деляха ни няколко години от раждането на Пратеника на боговете, а аз много добре си спомнях произнесените на висок глас мисли на Чамдар, когато Гелан се увлече по Мечия култ. Ктучик беше заповядал на своя гролим-послушник да убие наследника на Желязната хватка, но Чамдар имаше свое решение по този въпрос. Той се надяваше да надмине Ктучик и да се превърне в любим ученик на Торак, като му заведе лично Пратеника на боговете със Сферата в ръка. Беше извънредно амбициозен, признавам му го.

Буквално претърсих парче по парче цяла Толнедра, но не можах да го открия. Той действаше, копирайки моите методи, като оставяше навсякъде фалшиви следи от присъствието си и ме принуждаваше да тичам с изплезен език от единия край на Толнедра до другия. Не можах да разбера как точно го постига, докато не се случи трагедията в Анат.

Лелдорин, наричан от Мрин Стрелеца, се роди през 5325 г. Аз нямах време да навестя рода Уилдантор, защото бях зает да преобръщам настилката в Тол Хонет, издирвайки моя изплъзващ се неприятел. След известно време взех да се ядосвам не на шега.

Копието се върна в Тол Хонет да ми помага и ловко се наложи над драснианския посланик, принуждавайки го да поиска подкрепата на бащата на Се’Недра в издирването. Толнедранските разузнавателни служби не могат да стъпят и на малкия пръст на драснианските, но това поне щеше да увеличи броя на очите, които следят дадена улица. Ран Борун XXIII обаче съвсем не мислеше така. Той беше зает с много деликатни търговски преговори с представители на Таур Ургас и за нищо на света не би позволил нещо да попречи на благополучния им край. Затова отказа неговите шпиони и информатори да ни помагат по какъвто и да е начин.

Харесвах Ран Борун и обожавах дъщеря му, но той беше алчен и възможността да сложи ръка на цялото червено злато на мургите замая главата му. Ето защо ние с Копието не получихме никаква помощ от толнедранското разузнаване.

В края на лятото на 5354 г. бях готов да се откажа от всякакви по-нататъшни опити. Вече беше ми станало ясно, че следите, по които неистово бягах из цяла Толнедра, са фалшиви. Чамдар веднъж вече ме беше надхитрявал. Бях сигурен, че не е в Толнедра, затова поверих на Копието грижата да следи всички двойници на Чамдар, които гролимите изобретиха за наше забавление, и се отправих към Арендия.

И там гролимите бяха не по-малко заети от тези в Толнедра. Не мога да не призная заслугите на Чамдар. Той овладя до съвършенство всички уроци, които му бях дал през годините. Чувах истории за Ашарак Мурга всеки път, щом се обърнех. Те ставаха все по-невероятни и по-невероятни. Гролимите са интриганти, но в техните заговори няма капка фантазия и винаги стигат до необмислени крайности. Мисля, че това е расов недостатък.