Дейвид Едингс - Гарион

— Мъдро решение. Предай поздрави на близнаците.

— Ще го направя.

Станах, облякох се и изядох набързо приготвената закуска. После се упътих към противоположната страна на улицата, за да изкажа уважението си към младото семейство. Геран изглеждаше стъписан, както изглеждат всички младоженци, а Илдера се изчервяваше за щяло и нещяло, както е при всички млади булки. Приех това за добър знак, напуснах Анат и се отправих към Долината.

Не направих кой знае колко, когато се прибрах у дома. Предстоеше да се случи нещо много важно и моето участие в него ми пречеше да се съсредоточа. Въпреки усилията си, близнаците не можаха да изровят нищо съществено от Мрин. Като всички нас, и приятелят на Гарион изглежда също изчакваше да дойде подходящият момент.

Имам чувството, че целият ми живот е преминал в очакване на подходящия момент.

Беше по някое време през следващата зима, когато Белдин се върна вкъщи. Аз мразя да пътувам през зимата, но Белдин не се влияе от сезоните — сигурно е останало още от странното му детство. За да убивам времето, аз препрочитах древен мелсенски епос, който разказваше за митичните приключения на един от техните национални герои. Този малоумник се набутал в морето с една лодка и взел че открил Мелсенските острови край източния бряг на Малория.

— Белгарат! — измуча отдолу моят кривоног приятел. — Отвори тая глупава врата!

Показах се на стълбището.

— Отвори се — казах на облия камък, който пазеше преддверието ми от виелицата навън. Той гладко се завъртя около оста си и Белдин влезе.

— Защо държиш затворено това глупаво нещо? — нахока ме той, изтръсквайки снега от краката си.

— По навик, предполагам — отвърнах. — Качи се горе.

Той се изклатушка по стълбата.

— Няма ли да почистиш най-сетне това място? — продължи да нарежда, взирайки се в хаоса наоколо, с който аз толкова бях свикнал, че дори не го забелязвах.

— Ще подредя… някой ден. А теб какво те накара да слезеш от върха на онзи хребет в Южен Ктол Мург?

— Земетресението. Случи ли се нещо важно миналата пролет?

— О, Геран и Илдера се ожениха.

— Ако близнаците са на прав път, то е най-значимото събитие след Во Мимбре. Това предполагам обяснява и земетресението.

— То събуди ли Торак?

— Не, доколкото знам. Поне той не направи на пух и прах пещерата, където лежи. Как беше сватбата?

— Много добре мина. Церемонията беше скучна, но пък боевете след това бяха наистина вълнуващи.

— Извинявай, нещо не разбрах — прекъсна ме той с насечения си неприятен смях. — Илдера бременна ли е вече?

— Доколкото ми е известно, не.

— Какво чакат още?

— Необходимостта, предполагам. Раждането на Пратеника на боговете ще е едно от онези събития , затова и времето, когато то ще се случи, е съдбоносно. Илдера няма да забременее, докато Необходимостта не реши, че моментът е настъпил. Зедар връщал ли се е пак в пещерата?

— Още не. Сигурно броди наоколо. Близнаците откриха ли какво търси той?

— Не. Поне не са ми казали.

— Сигурен ли си, че Геран ще е бащата на този, когото чакаме?

— Близнаците казаха така. Това ще се случи през този век.

— Е, значи е дошло времето.

— Търпението никога не е било сред силните ти страни, братко мой. Защо идваш чак сега от Ктол Мург?

— Поразходих се и се поогледах. В Малория има раздвижване.

— Какво е станало?

— Закат беше коронясан за император, а това по някаква причина ужаси Таур Ургас и той реши да действа.

— Защо пък Таур Ургас ще се страхува от Закат?

— Таур Ургас е луд, Белгарат, а на лудите не им трябват причини за нещата, които вършат — или пък за това какво чувстват. Закат обаче е много амбициозен млад човек и агентите на Таур Ургас в Малория постоянно го държат под око. Малория е огромна, но мисълта да е Повелител на всички ангараки кой знае защо особено допада на Закат. Това е стигнало чак до Рак Госка. И предполагам, че безкрайно изнервя Таур Ургас. Малория е два пъти по-голяма от Ктол Мург, а населението й е пет пъти по-многобройно. Ако Закат реши, че иска да управлява всички ангараки, няма да има много като Таур Ургас, за да му попречат.

— Ако сме късметлии, можем да присъстваме на повторение на онова, което стана в пустинята Агара точно преди Во Мимбре.

— Не бих разчитал много на това, Белгарат. Торак ще се събуди доста преди да се стигне дотам. Старото Опърлено лице е също толкова луд, колкото е и Таур Ургас, но за разлика от него има добра памет. Няма да позволи на Таур Ургас и Закат да му провалят плановете, както сториха Ктучик и Урвон.