Дейвид Едингс - Белгарат — магьосникът

— Така е — съгласи се меко Поулгара.

Очите на Хатрук се разшириха, след като осъзна какво е казал току-що.

— В думите ми нямаше нищо лично, Белгарат — побърза да се извини той.

— Няма нищо, Хатрук — простих му аз. — Не е лесно човек да ме обиди. Я ми кажи сега нещо повече за тоя странен старец.

— Той беше берсерк на млади години. Бе страховит в боя! Може би оттам идва всичко. Както и да е. Та неговото семейство е доста заможно и когато почна да се държи странно, те му построиха отделна къща в покрайнините на града. Най-малката му дъщеря е стара мома, може би заради кривогледството си, и тя се грижи сега за него.

— Горкото момиче — промърмори Поул. После въздъхна доста драматично. — Какво ли ми се пише и мен на главата. Моят баща е по-странен от всички други стари хора, които познавам, а рано или късно и на него ще му е нужна гледачка.

— Достатъчно, Поул — скастрих я аз. — Ако ти се намира малко свободно време, Хатрук, бих искал да отидем заедно при стареца.

— Разбира се.

Той ни изведе от стаята, надолу по стълбите и оттам на улицата. Поговорихме малко, докато вървяхме по калните улици към източния край на града. Идеята да павират улиците си кой знае защо хрумна на алорните доста по-късно. Аз задодох на водача на местния клан няколко внимателно формулирани въпроса и получените отговори затвърдиха най-лошите ми подозрения. Този мъж беше поклонник на Култа до мозъка на костите си и въобще не ми беше трудно да го накарам да заговори с добре познатите клишета, които бях срещал в апокрифите на Мечия Култ. Религиозните фанатици са лишени от каквото и да било въображение. Те не търсят и логични доводи за своите вярвания, затова се чувстват свободни да бръщолевят очевидни безсмислици, на които би се присмяло и дете.

— Твоите писари записват ли всичко, което казва този берсерк? — прекъснах го аз по някое време.

— Това би било само загуба на време и пари — каза той с безразличие. — Един от жреците на Белар прегледа първите записки и после ми каза да не си губя времето.

— Доколкото знам, крал Алгар ти е дал съвсем ясни нареждания.

— На Алгар понякога му хлопа нещо. Жрецът ми каза, че щом имаме Книгата на Алорните, не са ни необходими никакви други дивотии.

Естествено и жрецът беше член на Култа и като такъв не искаше пророчествата да бъдат записани. Това би могло да навреди на тяхната репутация. Избълвах няколко проклятия на ум.

Пророкът от Дарин и неговата гледачка живееха в спретната, добре поддържана къщурка в източните покрайнини на града. Той беше много стар, жилест мъж с дълга бяла брада и огромни ръчища. Казваше се Борник, а името на дъщеря му беше Луана. Описанието, което Хатрук ни бе дал за нея, се оказа доста меко. През по-голямата част от времето тя изглеждаше втренчена във върха на носа си. Алорните са доста суеверни хора и по някаква причина физическите дефекти ги изнервят, тъй че беше повече от ясно защо Луана е останала стара мома.

— Как си днес, Борник? — каза Хатрук, почти викайки.

Не знам защо хората винаги крещят, когато се опитват да говорят с някой, за който се предполага, че не е съвсем наред.

— О, що-годе добре, струва ми се — отвърна му Борник със скрибуцащ старчески глас. — Само дето ръцете ме наболяват пак.

Той протегна към нас огромните си, отекли ръчища.

— На млади години твърде често си трошил кокалчетата си в хорските глави — прокънтя Хатрук. — Това тук е Белгарат. Той иска да поговори с теб.

Очите на Борник блеснаха на мига и той вдигна рязко глава.

— Гледайте! — каза той с гръмовен глас. — Древния и Обичан е дошъл да получи напътствия.

— Айде, пак се почна — прошепна ми Хатрук. — Всички тия ненормалщини ме изнервят. Ще изчакам отвън.

После се обърна рязко и излезе.

— Чуй ме, Ученико на Алдур — продължи Борник. Очите му изглеждаха вперени в мен, но не мисля, че ме виждаше. — Чуй думите ми, защото те са самата истина. На разделението ще бъде сложен край, защото Детето на Светлината идва.

Точно това исках да чуя. Тези думи потвърждаваха, че Борник наистина е пророк и онова, което е казвал през всичките тези години, вероятно е съдържало безценна информация, която — уви! — беше безвъзвратно изгубена. Започнах да проклинам на ум и да си изреждам нещата, които бих искал да направя с това дебелоглаво копеле Хатрук. Потърсих с поглед Поулгара, но тя седеше в ъгъла, увлечена в разговор с кривогледата щерка на Борник.

— И Изборът ще бъде направен на светото място на децата на Бога-Дракон — продължи Борник, — защото Богът-Дракон е грешка, той не беше замислен тъй. Само чрез Избора ще бъде заличена грешката и всичко отново ще стане едно. Въззри, защото в деня на Избора Сферата на Алдур ще посочи Детето на Мрака с пурпурния си огън. Пази добре сина на Детето на Светлината, защото той няма да има брат. Ще дойде време, в което онези, които някога са били едно, а сега са разделени, ще станат отново едно и тогава единият от тях няма повече да го бъде.