Дейвид Едингс - Поулгара — магьосницата

— Ще ти помогна да измиеш чиниите — обърнах се към нашата домакиня. Споделените дребни домашни задължения сближават жените, но Вордай упорито отказваше да ми открие сърцето си. Е, бях принудена да прибегна до другия начин. Започнах мислено предпазливо да я проучвам и след като преодолях защитната й бариера, най-сетне открих източника на нейното нещастие. Естествено, беше мъж. Повечето проблеми на жените идват от това. Всичко се оказа много банално. Когато била на петнайсет, Вордай се влюбила дълбоко. Мъжът бил доста по-възрастен от нея и ако трябва да говорим направо, бил тъп като галош. Живеели в някакво затънтено селце в края на блатата. Вордай правела всичко възможно да привлече вниманието и събуди чувствата на този глупак. Тя използвала дарбите си, за да помага на своите съседи, но за нещастие нейният идол се оказал дълбоко религиозен в най-лошия смисъл на тази дума. Той жадувал с цялата си долна душа да „заличи отвратителните деяния на вещицата“. Именно той насъскал тълпата, която тръгнала да я гори на клада. Тя била принудена да се скрие в блатата, разделяйки се с надеждата за любов, брак и деца. Ето защо дори сега, след триста години, живееше сред мочурището, отдавайки цялата си любов на блатниците. Беше поредната банална история за дълбока страст към неподходящ човек, която все още изгаряше душата й.

— О, горката — казах внезапно и очите ми се напълниха със сълзи.

Тя ме погледна сепнато и разбра, че бях проникнала в мислите й. Отначало страшно се разгневи заради неочаквано нашествие, но после разбра, че съм го направила единствено от съчувствие. Все пак аз бях магьосница и нямах нищо против вещиците. Стената, с която се беше обградила, внезапно рухна и тя изхлипа.

— О, Поулгара — разплака се неудържимо. Прегърнах я и двете постояхме така, а аз я галех по косата и успокоително й шепнех. С нищо друго не можех да помогна. Вече знаех къде е болката, но не можех да я облекча.

Дъждът спря, двамата с баща ми облякохме вече сухите си дрехи и поехме отново на път. Докато той гребеше през блатата, от мислите ми не излизаха двете срещи. И в планината, и край Боктор баща ми се изплъзна с твърде неубедителни обяснения за отказа да приемем формата на птици. Той е способен да измисли какво ли не, само и само да не работи, а сега сякаш се стремеше точно към обратното. Това беше толкова необичайно, че тутакси привлече вниманието ми. По някаква необяснима причина ние трябваше да се срещнем със стареца в планината и с Вордад в драсниянските блата. Най-накрая се отказах от безплодните си догадки. Все пак двамата с баща ми не бяхме центърът на Вселената и тези срещи може да са били от полза за някой друг .

(Естествено, сега вече знам на кого са били необходими те. Вордай и старият златотърсач е трябвало да станат част от обучението на Гарион , а двамата с баща ми сме били по-скоро случайни свидетели. Толкова е очевидно, та се изненадвам как сте го пропуснали.)

Стигнахме Алдурфорд и поехме по източното подножие на сендарските планини, докато накрая не излязохме на един рядко използван черен път, който водеше през долината към Анат.

Когато тръгнах към Гар ог Надрак, Геран беше шумен юноша. Сега го заварих вече улегнал и сериозен млад мъж. Това се случва често, понякога преображението става дори само за една нощ. За разлика от повечето млади мъже, които възпитах, Геран беше с тъмна, почти черна коса, но очите му бяха наситено сини. Не беше много висок, но удивително приличаше на Рива Желязната хватка.

— Лельо Поул! — извика с облекчение той. — Боях се, че няма да се върнеш навреме за сватбата.

— За чия сватба, скъпи? — И досега не знам защо казах това. Много добре знаех за чия сватба говори той.

— За моята, разбира се — отвърна. — Двамата с Илдера ще се женим следващата седмица.

— Тъй, тъй — измърморих, — очаквах това.

В селските сватби обикновено участват все съселяни — особено булката и младоженецът. Те най-често са съседи и са отраснали заедно. Този случай обаче не беше такъв. Младоженците не само идваха от различни места, но бяха и от различни народности. За щастие, проблемите, които възникнаха поради тези различия, не засегнаха младите. Главни действащи лица този път бяха техните майки — майката на Геран, Алара, и майката на Илдера — Олана. Двете смъртно се намразиха още от пръв поглед. Бащата на Илдера, Гретан, беше главатар на клан, и това не излизаше от главата на Олана. Тя направи всичко възможно да разтръби, че според нея дъщеря й не се жени за човек от тяхната черга.