Джордж Ефинджър - Спиране на сърцето

— Добро утро — поздрави ги Лорън весело.

— Мила, знаеш ли, че колата на младият Нюбай е открадната — каза на един дэх леля Роужи.

— Открадната ли? — каза Старият мъж Дарфи, който вече разиграваше някои ендшпили, до които можеше да стигне отложената партия от предишния ден.

— Знаете ли — каза Нюбай. — Тази кражба е съвсем нелогична или нещо подобно.

— О, не мисля, че съм в толкова трудно положение, както предполагах снощи — продължи да разсъждава върху проблемите си Старият мъж Дарфи.

— Божичко, това е наистина добра новина — зарадва се Лорън.

— Пукната пара не давам за партията — изтърси ядосано Нюбай. — Имам да върша предостатъчно работа. И освен това трябва да си намеря колата.

— Седнете и се успокойте — предложи сервитьорката. — Какво ще кажете за едно силно кафе? Ето Ви кифлички с масло и препечени филийки.

— Няма ли да отидеш днес на училище? — заинтересува се Нюбай.

— Не!? — отвърна тя. — Това не е толкова голямо градче, че да има училище.

— Така е — подвърди и старецът Дарфи.

— Кой е на ред? — попита леля Роужи. — Аз вече забравих.

— Аз — каза Старият мъж Дарфи.

— Не! — възпротиви се Нюбай. — Мисля, че съм аз. Вие снощи изиграхте g7-g6.

— Ма-а-ай, наистина е така — съгласи се Старият мъж Дарфи. — Съжалявам. Вие сте на ход.

— Това е съвсем очевидно — каза Нюбай. — Извинявайте, но аз ще отида да повикам някой полицай и да го попитам, дали не са открили някъде моята кола. И веднага ще напусна тази лудница с най-голямата възможна скорост.

— Тогава, може ли да играя вместо Вас? — запита Лорън.

— Нали вие не знаехте да играете? — отговори на въпроса със въпрос търговският пътник. — Погледни, какво само следва: Кg5:e6 и заплашвам едновременно черната дама и топа до черния цар.

— Това е точно така — бавно каза Старият мъж Дарфи.

— „Не бъди жесток към една душа, вярно е това“ — пропя Лорън.

— Няма ли най-после да млъкнеш! — ядоса се пияницата.

— „Не бъди жесток“ — продължи тя да си тананика.

— Добре де — каза Старият мъж Дарфи, — ходът е интересен, но преди да Ви взема коня, чудя се дали ще го сторите, можете ли да направите нещо за мен? Миналата нощ аз творих. Бихте ли прочели тези две страници? Това е нещо като кратка анкета с няколко въпроса. Не искам да ви задържам за дълго. Аз си мисля, че резултатите от отговорите могат да Ви изненадат. За Вас ще е най-добре, да го направите преди да говорите с полицайте.

Старецът подаде на Нюбай творението си от въпроси написани на две страници с избледняло циклостилно мастило.

— Какво представлява това? — попита Нюбай.

— Вземете — предложи Лорън — моята химикалка.

Нюбай неволно прочете първият въпрос и следващите след него няколко отговора:

„Коя дата е днес?

а) 8-ми март 1956

б) 12-и септември 1954

в) 26-и юни 1959

г) 30-и август 1957“

Нюбай бе направо затруднен да определи подходящия отговор. И това определено засили лошото чувство на яд. Затова се поколеба само няколко секунди и избра „а“.

Вторият въпрос беше:

„Коя дата е утре?

а) 21-и май 1955

б) 2-и януари 1951

в) 15-и ноември 1951

г) 28-и април 1958“

Смущението го накара да избере „в“.

Следваха още няколко въпроса от подобно естество, относно различни дати, като например: коя дата е седмицата от петъка? Той се опита да направи каквото можеше.

Въпросите от втората страница бяха къде-къде по-конкретни.

„Къде сте?

а) в град на щата Колорадо

б) в предградие на Далас

в) в европейска държава, която не е съществувала преди края на Първата световна война

г) в квартал за облекло“

Търговският пътник избра „б“, като се надяваше, че това може да бъде най-близо до истината. Е, не беше напълно сигурен. Следващият въпрос бе със същото съдържание, но предлаганите отговори бяха още по-озадачаващи. И през цялото време, докато попълваше двете страници се чувствуваше крайно неуютно. Започна да се усеща нереален, сякаш не бе на себе си и замаян като в нелеп сън.

— Разкажете ни как се чувствувате сега — предложи Лорън. — Не си ли представяте, че сте тласнат в друг, различен от нашия свят?

— В какъв смисъл? — тъжно запита Нюбай. — И какво всъщност става?

— Та Вие сам виждате — каза Старият мъж Дарфи с любезна усмивка. — Вие не може повече да се доверявате на самия себе си. Вие загубихте част от реалното Ви „Аз“. Не намирам, че е нещо особено съществено, но ние считаме, че трябва да знаете.

— Бъдете спокоен — каза леля Роужи, — случва се понякога.