Джордж Ефинджър - Пленници да не се взимат

Почуках и без да чакам отговор влязох в кабинета. Генералът седеше зад масивното дъбово бюро, втренчен намръщено в десетте вградени видеомонитора.

— Мой генерал, отвън чака пратеник от планетата Сарджар — докладвах аз. — Има уговорена аудиенция за единадесет часа. Вече е почти два.

— Нямам време за такива глупости — отвърна с пресипнал глас генералът. — Водя шест войни, имам да възстановявам три икономики, да потуша две въстания. Да не говорим за другите дипломатически ходове.

— Да го поканя ли? — и друг път бях чувал тези оплаквания.

Генералът кимна отсечено без да откъсва очи от екраните. Когато се върнах в приемната, освен нетърпеливия пратеник заварих и посланници от Мустазафин. Всички ме погледнаха нетърпеливо. Знаех какво си мислят — че дългото чакане е някакъв психологически трик. Да си мислят каквото искат.

— Генералът ще ви приеме веднага — обърнах се към пратеника от Сарджал. На лицето му се изписа надежда. Сигурно си мислеше, че стига да избере правилен подход към генерала и ще получи исканата от неговия народ отстъпка. Не исках да го разочаровам. От доста години служа при генерала и знам добре, че съдбата на планетата Сарджал вероятно е била решена преди много дни. Нищо не би могло да накара генерала да си промени решението.

Въведох пратеника и седнах зад моето бюро. Задачата ми по време на аудиенцията бе да предавам документи между генерала и пратеника, както и да охранявам генерала от опити за атентат. Най-често просто седях и слушах.

Генералът хвърли къс, вледеняващ поглед на пратеника и продължи да следи екраните. Най-сетне пратеникът се престраши и заговори с разтреперан глас:

— Ваше превъзходителство, осмелявам се да отнема от времето ви за един важен въпрос. Вие разгромихте нашите армии, но категорично отказвате да приемете нашата мирна делегация. Ние сме в отчаяние, Ваше превъзодителство. Положението ни е крайно тежко. Упълномощен съм да ви уверя, че нашите армии са готови да капитулират при каквито желаете условия, но моля ви, спрете това безсмислено унищожение на нашата планета.

Пратеникът млъкна и загледа умолително генерала, като дишаше тежко.

Генералът му хвърли безстрастен поглед.

— Посланик…

— Аз съм само един пратеник, Ваше превъзходителство. Както знаете, между нашите светове няма установени дипломатически отношения.

— Дошли сте при мен като пратеник — продължи генералът. — И затова ви изслушах. Но аз съм завоевател и в работата си не допускам чужда намеса. Повярвайте ми, аз зная какво върша. Щом съм решил, че един свят трябва да бъде унищожен, а жителите — избити до крак, значи така трябва. Наистина съжалявам, че се налагат такива твърди мерки, но пак ви уверявам — аз зная какво върша.

— Как можете с такава лекота да обречете моя народ на мъчителна смърт? — извика пратеникът. — Да избиете милиони невинни хора…

Генералът погледна към мен. Това беше сигнал. Изправих се и хвнах пратеника за ръката. После внимателно, но решително го поведох навън. Пратеникът ридаеше като объркано дете и се оглеждаше безпомощно.

Когато се върнах генералът отново се бе втренчил в мониторите. Не след дълго той вдигна глава и промълви:

— Чудесно. Всичко върви чудесно.

Кимнах. Успехът при него не се дължеше на късмет, по скоро на твърда решимост в действията и внимание към детайлите. От дълги години генералът беше несменяем и непобедим водач на империята, но напоследък бях забелязал известна промяна в него. Беше станал по-безкомпромисен, дори безмилостен.

— Мой генерал — подех аз. — Чудя се защо го направихте. Защо искате да разрушите този свят?

Генералът ме погледна за миг и после отново впи очи в екраните. След време заговори:

— Зная, Сарджал е незначително парче скала, далеч от центъра на империята — рече той. — Но жителите на тази планета дръзнаха да въстанат срещу нас. Силите им, сравнени с нашите са направо нищожни. Но тази планета ще е пример за останалите. Другите ще знаят, рекат ли да възстанат срещу империята — чака ги тази участ. Затова ще продължа войната, докато и последният жител на Сарджал не срещне смъртта си. Докато планетата не бъде превърната в пустиня.

Половин час по-късно в кабинета влезе личния лекар на генерала, за рутинен преглед. Попитах дали има някакви задачи за мен, след това излязох. Обикновено използвам тази почивка за кратка закуска в бюфета, но този път останах до вратата. Чувах ясно гласовете им.