Джордж Ефинджър - Спиране на сърцето

— Това е направо смешно — каза Нюбай. — Вие не можете просто така да променяте правилата на шаха.

— Тя може да го направи — каза Лорън. — Вие се съгласихте да се съобразявате с нейните решения.

— Тя е като една неразгадана сила на природата — каза Старият мъж Дарфи и очевидно се наслаждаваше на неловкостта на съперника си.

Търговският пътник поклати глава, но не посмя да каже нищо повече. Той започна да гледа дъската и да преценява позицията. Леля Роужи беше права — само след няколко хода Старият мъж Дарфи ще стане мат. Но сега положението се промени. При нормалните правила на играта щеше просто да вземе пешката на g6 и да даде шах. Но сега Нюбай прехапа усните си. Ако го направи и подченявайки се на леля Роужи и нейните нови правила, дамата му след взимането щеше да се превърне в обикновена пешка и той щеше да загуби най-силната си фигура.

Първото което му дойде на ум бе, че трябва да промени стратегията на играта си. Явно пешките трябваше да тръгнат напред и силата им да се увеличава с взимането на по-големи противникови фигури. И колкото повече гледаше партията, толкова повече се объркваше.

— Добре де — каза той. — За нищо повече не ме е грижа.

— Трябва, сър, трябва — каза Лорън. — Това е една много важна игра.

— Защо трябва да е важна? — попита Нюбай.

— Тя е символична — определи леля Роужи.

— Това са силите на простия живот в селска Америка, които се борят с примките и заблудите на индустриалните корпорации — каза Старият мъж Дарфи.

Нюбай се взря в тях изумен, а те се усмихнаха в отговор.

— Да не ви изглеждам като някакъв хитър мошеник?

— Вие сте един обикновен търговски пътник — каза Леля Роужи.

— Вие сте от град Строусбърг — каза Лорън.

— Голямото време — каза Старият мъж Дарфи.

Нюбай объркано кимна. Те бяха на път наистина да го хванат. Той се засмя горчиво и взе с черния си офицер пешката на h6.

— Защо направихте това? — изненада се Лорън. — Така губите офицера си, който се превръща в проста пешка, нима не разбирате това?

— Знам — отвърна Нюбай, — но понякога една пешка може да бъде по-полезна от цяла дама. Аз имам намерението да ви бия и при вашите правила.

Леля Роужи си изкикоти.

— Аз трябва да Ви предупредя — каза тя, — че не съм решила все още дали трябва да променям правилата и за пешките. Ако Вие скочите с тази пешка напред две полета, Вие ще можете или няма да можете да вземете дамата, която заплашвата.

— Но ще опитам — продължи да държи на своето Нюбай.

Старият мъж Дарфи вдигна топа и го премести на седма линия.

— Ето, погледнете — каза той със задоволство. — Сега спирам атаката на пешката Ви h6. Тя не може да напредне без да я взема.

Нюбай не се поколеба.

— Аз изобщо не съм предвиждал това — каза той.

Той тържествено вдигна дамата си, бавно я премести напред и по диагонала и взе пешката. После обърна фигурата наопаки, с цел да отбележи, че тя сега е най-обикновена пешка, която застана непосредствено до онази пешка, била преди един ход черен офицер. Те се бяха подредили в стройна фаланга и протягаха копията си в станалия уязвим оголен цар на пияницата.

— Положението не е толкова лошо, колкото изглежда — опита се да смекчи Старият мъж Дарфи впечатлението на жертвата.

— Това ме успокоява — каза Лорън, — защото то наистина изглежда доста зле.

Леля Роужи предпочете да се изправи.

— Мисля, че е време да прекъснем играта за обед.

— Обед ли? — учуди се Нюбай. — Още няма единадесет часа.

— Да, обед — потвърди старата жена. — Надявам се през това време Младежът Дарфи да анализира партията, а Вие може да обявите кражбата на колата Ви. Нищо чудно полицията вече да е разгадала обърканата мистерия около смъртта на мис Поповър. Аз пък се пуждая от малка почивка, следобедната дрямка ще ми се отрази добре. Младата Лорън ще остане да пази позицията. Ние трябва да сме сигурни, че никой няма да премести някоя фигура, било нарочно, било по невнимание.

— Имайте ми доверие, лельо Роужи — натърти сервитьорката.

Нюбай сметна за абсолютно безплодно да спори. Той се противи още малко преди да отстъпи.

— В колко часа ще продължим играта — поинтересува се той.

— О, — гласът на старата жена прозвуча лениво. — Може би някъде към три, но не по-рано.

— Тя обича да си поспива следобед — допълни Старият мъж Дарфи.

Денят бе слънчев и топъл. Горещата вълна блъсна търговският пътник, веднага щом се показа от вагон-ресторантта. Маранята караше въздуха да трепери над черния асфалт на Ридж стрийт. Температурата щеше да се покачи още повече в следобедните часова. Нюбай просто не си представяше с какво ще запълни очертаващото се свободно време. Той допускаше възможността наистина да отиде до центъра на градчето и да посети полицейското управление. След това той можеше да се пошляе по бедната бедната колекция от магазини, да се постриже някъде, да седне на площада и да прочете списанията и ока е възможно да намери библиотеката. А може да се качи на някой автобус и да изчезне с него.