Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

— Нямам настроение за бира — заяви тя, наведе се и изля двете чаши.

— А аз имам — каза приятелката й, но беше вече твърде късно. — Защо изля и моята?

— О, спокойно, Корин. Пък и стига ти толкова пиене, Просто погледни това, защото ще умреш от щастие, като го видиш.

И Хацумомо развърза връзките на единия пакет и разстла върху дъските изумително красиво кимоно в различи пастелни оттенъци на зелено с изрисувани по него лози с червени листа. Беше великолепен копринен тюл, много лек, като за лятото, но в никакъв случай не и подходящ за есента. Корин, приятелката на Хацумомо, така се възхити, че пое дълбоко дъх и се задави от слюнка. Двете отново избухнаха в смях. Реших, че е време да се извиня и да се прибера, но Хацумомо каза:

— Не си отивай, малка госпожице глупачке. — После пак се обърна към приятелката си с думите: — Време е за малко развлечение, Корин сан. Познай чие е това кимоно!

Корин все още не можеше да успокои кашлицата си, но когато отново бе в състояние да говори, заяви:

— Бих искала да е мое.

— Но не е. Принадлежи не на друг, а на гейшата, която и двете мразим най-много на света.

— О, Хацумомо… ти си гениална. Но как отмъкна кимоното на Сатока?

— Не говоря за Сатока! Имам предвид… госпожица Съвършенство!

— Кого?

— Госпожица „Аз-съм-толкова-по-добра-от-вас“… ето кого.

Последва дълга пауза, след което Корин изрече:

— Мамеха! О, господи, това кимоно е на Мамеха. Невероятно. Не можах да го позная! Как успя да го отмъкнеш?

— Преди няколко дни по време на репетициите забравих нещо в театър „Кабуренджо“ — поде Хацумомо. — Върнах се да си го потърся и ми се стори, че чувам пъшкане. Идваше откъм стълбите към мазето и си рекох: „Не може да бъде! Това се казва майтап!“ А когато се прокраднах долу и запалих лампата, познай кого заварих да лежи на пода? Приличаха на две слепени топки ориз.

— Не мога да повярвам! Мамеха?

— Не ставай глупава. Тази претенциозна фукла не би стигнала дотам. Беше прислужницата й с пазача на театъра. Знаех, че е готова на всичко, ако й обещая да си държа устата затворена, затова отидох по-късно при нея и й казах, че искам това кимоно на Мамеха. Щом разбра за кое точно стана дума, тя се разплака.

— А другото какво е? — попита Корин и посочи втория пакет, който все още лежеше завързан на дъските.

— Накарах момичето да го купи със свои пари и сега тона кимоно е мое.

— Със свои пари? — удиви се Корин. — Та коя прислужница има толкова пари, че да купи кимоно?

— Е, ако не го е купила, както сама ме увери, не искам да знам откъде е. Така или иначе, малката госпожица глупачка ще ми го прибере в склада.

— Хацумомо сан, забранено ми е да влизам в склада — тутакси отвърнах аз.

— Ако искаш да узнаеш къде е сестра ти, не ме карай да повтарям нищо тази вечер. Имам идеи за теб. После можеш да ми зададеш един въпрос и аз ще ти отговоря.

Не бих рекла, че й повярвах, но Хацумомо и без това имаше властта всячески да ми вгорчава живота, тъй че не ми оставаше друго, освен да се подчиня.

Тя сложи загърнатото в хартия кимоно в ръцете ми и ме поведе към склада в двора. Там отвори вратата и щракна шумно лампата. Видях лавици с подредени на тях чаршафи и възглавници, както и няколко заключени сандъка и навити на руло дюшеци. Хацумомо ме хвана за ръката и ми посочи стълба край външната стена.

— Кимоната са горе.

Покатерих се и отворих дървената плъзгаща се врата най-горе. На втория етаж на склада нямаше стелажи като долу. Вместо това покрай стените една върху друга почти до тавана бяха наредени дървени кутии, лакирани в червено! Между тези две стени от кутии минаваше тясно коридорче, като за вентилация в двата края имаше прозорци, покрити с щори. И тук помещението бе осветено, но бе дори по-ярко, така че можах да прочета гравираните с черно йероглифи от пред на кутиите. Пишеше неща като: Ката-комон, Ро — „Кимоно с дребни шарки, шифон“ и Куромонцуки, Авасе — „Черно официално кимоно с герб, подплатено“. По онова време, да си призная, не разбирах всички йероглифи, но успях да намеря кутията с името на Хацумомо. Беше най-отгоре върху много други. Много трудно я свалих, но, така или иначе, добавих новото кимоно към няколкото други, също така загърнати в хартия, а после върнах кутията на мястото й. От любопитство отворих светкавично още една и открих, че е пълна догоре с може би петнайсет кимона. И другите, които отворих, бяха също така претъпкани догоре.

Веднага разбрах защо Баба се ужасява толкова от пожар. Колекцията от кимона бе навярно два пъти по-ценна от Йороидо и Сендзуру, взети заедно. А както много по-късно научих, най-скъпите се съхраняваха другаде. Бяха само за чиракуващи гейши и тъй като Хацумомо не можеше вече да ги носи, бяха дадени на съхранение в склад под наем, докато отново потрябват.