Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

Кимоното й за тази вечер висеше на стойка до огледалото. Леля току го приглаждаше, докато Хацумомо не се появи по долно кимоно в ръждивокафяв цвят с рисунък от тъмножълти листа. Оттам насетне почти нищо не разбрах, защото кимоното като дреха е твърде сложно за незапознат с него човек. Но начинът, по който се носи, има дълбок смисъл, стига да ти го обяснят както подобава.

Най-напред трябва да знаете, че обикновената домакиня и гейшата носят кимоното си по съвършено различен начин Когато облича кимоно, домакинята използва всевъзможни подплънки, така че дрехата да не се нагърчва в кръста и в крайна сметка жената изглежда съвършено цилиндрична като дървена колона в храм. Гейшата обаче толкова често носи кимоно, че почти няма нужда от подплънки и дрехата никога не прави гънки в талията. Но и домакинята, и гейшата започват да се обличат, като най-напред свалят лекото кимоно, в което са, докато се гримират, а сетне увиват копринено парче плат — наричаме го коишмаки — около голите си бедра. Следва долната риза с къси ръкави, която се завързва в кръста, а после наподобяващите възглавнички подплънки и шнурове за закрепване на нужното място. Хацумомо имаше типична за японка фигура — малки бедра и силует на върба, а и от толкова години носеше кимоно, че изобщо не използваше подплънки.

Когато жената е вече напълно облечена, всичко, което изброих дотук, остава скрито за погледа. Но следващото, тоест долното кимоно, в никакъв случай не е част от бельото, както би помислил човек. Когато танцува или дори когато върви по улицата, гейшата може да повдигне леко с лява ръка полите на кимоното си, за да не й пречат. Тогава някъде докъм коленете се откриват полите на долното кимоно. Ето кое налага рисунъкът и материята му да са съчетани с основното кимоно. Освен това яката на долното се подава така, както яката на ризата под мъжкото сако. Част от задълженията на Леля бе всеки ден да пришива копринена якичка на долното кимоно, което Хацумомо щеше да облече вечерта, а на другата сутрин да я сваля за пране. Якичките на чиракуващите гейши са червени, но Хацумомо не беше, разбира се чиракуваща, затова носеше бяла.

И така, когато излезе от стаята си, Хацумомо беше вече с всичко онова, което описах, макар да виждахме само долното й кимоно с шнур около талията, за да не се разтваря. Беше и с бели къси чорапки, така наречените таби, закопчани с кукички, за да прилепват плътно към глезените. В този си вид тя бе готова за господин Бекку, който да й облече връхното кимоно. Стига да наблюдавахте работата му, веднага щяхте да разберете защо помощта му бе нужна. Кимоното е с определена дължина, независимо кой го носи, тъй че ако жената не е много висока, излишната материя трябва се нагъне и скрие под пояса. За да постигне нужната дължина, господин Бекку повдигна кимоното, така че на кръста се получиха два слоя материя, и го пристегна с шнур, а когато свърши, нямаше нито една гънчица. А и да се появеше някоя, той дръпваше оттук-оттам и в крайна сметка ефектът бе истинско съвършенство. Когато свърши, кимоното обгръщаше идеално очертанията на тялото.

Основно задължение на господин Бекку като специалист по обличане на кимоно бе да завърже пояса, наречен оби, което не е толкова просто, колкото изглежда. Обито на Хацумомо бе с дължината на човешки ръст и широко приблизително колкото раменете на жена. Увито около кръста, то обхваща разстоянието между основата на гърдите и пъпа. Понечете хора, които нямат представа от кимоно, изглежда, мислят, че обито просто се завързва на гърба като шнур или нещо подобно, но съвсем не е така. Нужни са половин дузина връзки и закопчалки, които да го фиксират, както и доста подплънки за оформяне на възела. На господин Бекку му бяха нужни няколко минути, за да се справи с обито на Хацумомо. Когато свърши, по дебелата и тежка материя нямаше гънка.

Разбрах твърде малко от това, което видях тогава, но ми се стори, че господин Бекку прави какво ли не, и то светкавично, докато Хацумомо само стърчи с вдигнати ръце и не сваля поглед от отражението си в огледалото. Призляваше ми от завист, като я гледах. Кимоното й беше от брокат с нюанси на кафяво и златно. Под кръста й елени в есеннокафяво се гушеха един в друг на фона на златни и ръждивокафяви окапали листа. Обито бе с цвят на цъфнала слива с втъкани сребърни нишки. Тогава не разбирах още от тези неща, но кимоното й струваше навярно повече от годишния доход на полицай или продавач. Въпреки това, ако я наблюдавахте как се извръща, за да се види в гръб, бихте си помислили, че и всички пари на света не могат да помогнат на една жена да изглежда толкова съвършена.