Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

— Колко загадъчно, Нобу сан. Задача, която бих могла да поема и която ще е в помощ на компанията „Ивамура“, така ли?

— Ужасна задача. Няма да те лъжа. През последните две години, преди да затворят Гион, имаше един мъж на име Сато, който бе чест гост на партитата на губернатора. Искам да се върнеш, за да го забавляваш.

Не се сдържах да не се разсмея, като чух това.

— Нима това е ужасна задача? Колкото и да го ненавиждате, сигурна съм, че съм забавлявала и по-лоши от него.

— Ако си го спомняш, ще си наясно, че е ужасно. Той е досаден и се държи като свиня. Повтаря ми, че винаги сядал срещу теб, за да може да те зяпа. Ти си единственото нещо, за което някога говори, когато изобщо говори, защото само седи. Сигурно си обърнала внимание, че го споменават в списанията от миналия месец. Тъкмо го бяха назначили за заместник-министър на финансите.

— Боже мой! Трябва да е много способен.

— О, над петнайсет души държат тази титла. Знам, че е способен да си налива саке в устата — това е единственото, което съм го виждал да прави. Трагедия е, че бъдещето на голяма компания като нашата е в ръцете на такъв човек! Ужасно е да си жив в тия времена, Саюри.

— Нобу сан! Не бива да говорите такива неща.

— Защо не, за бога? Никой няма да ме чуе.

— Не е работата кой ще ви чуе. Става дума за отношението ви! Не бива да мислите така.

— Защо да не бива? Компанията никога не е била в по-лошо състояние. През цялата война се противопоставяхме на всичко, което правителството ни караше да правим. А когато най-сетне склонихме да сътрудничим, войната бе почти свършила и нищо, което произведохме за тях — абсолютно нищо, — не бе използвано в битка. Но нима това спря американците да класифицират „Ивамура“ като дзайбацу подобно на „Мицубиши“? Това е направо смешно. В сравнение с „Мицубиши“ ние сме като врабче пред лъв. А има и нещо още по-лошо — ако не успеем да ги убедим, „Ивамура“ ще бъде конфискувана, а имуществото й продадено за изплащане на военни репарации! Преди две седмици щях да твърдя, че това е достатъчно ужасно, а ето че сега са назначили тоя тип Сато да прави препоръка за нашия случай. Тия американци си мислят, че са много умни, като са натоварили с това японец. Бих предпочел куче, отколкото тоя човек. — Изведнъж Нобу прекъсна и попита: — Какво, за бога, ти е на ръцете?

През цялото време се мъчех да ги скрия, но той, види се, ги забеляза.

— Господин Арашино бе така любезен да ми възложи да правя бои.

— Да се надяваме, че знае как се махат тези петна. Не можеш да се върнеш в този вид в Гион.

— Нобу сан, ръцете са последният ми проблем. Не съм сигурна, че изобщо мога да се върна. Ще направя всичко възможно да убедя Майка, но наистина решението не е мое. Така или иначе, сигурна съм, че има други гейши, които ще помогнат…

— Няма други гейши! Слушай, онзи ден заведох заместник-министър Сато в чайна. Бяхме с още няколко души. Около час той не пророни дума, а после прочисти най-сетне гърлото си и каза: „Това не е «Ичирики».“ Така че отвърнах: „Не, не е. Напълно прав сте!“ Той изгрухтя като свиня и каза: „Саюри забавлява в «Ичирики».“ А аз отвърнах: „Не, господин министър, ако тя изобщо е в Гион, щеше да е тук и да забавлява нас. Но аз ви казах, тя не е в Гион!“ И тогава той грабна чашата си…

— Предполагам, че сте били по-любезен с него.

— Не, не бях! Мога да издържа компанията му около половин час. А след това не отговарям за думите си. Това е тъкмо причината да искам да си там! И не ми повтаряй, че решението не е твое. Дължиш ми го и го знаеш прекрасно. Във всеки случай истината е… Бих се радвал на възможността самият аз да прекарвам понякога с теб…

— Аз също бих се радвала да прекарвам понякога с Нобу сан.

— Просто не донасяй със себе си илюзии, когато дойдеш.

— След последните няколко години със сигурност не ми е останала нито една. Но нещо специално ли има предвид Нобу сан?

— Не очаквай от мен да стана твой данна в рамките на един месец, това имам предвид. Докато компанията не се възстанови, не съм в положението да направя подобно предложение. Много се притеснявах за перспективите й. Но да си призная, Саюри, след като те видях, се чувствам по-обнадежден за бъдещето й.

— Нобу сан! Колко мило!

— Не ставай смешна. Не се опитвам да те лаская. Съдбите ни са преплетени. Но никога няма да стана твой данна, ако компанията „Ивамура“ не възкръсне. Може би възстановяването й, както и това, че те срещнах, е просто предопределено да стане.

През последните години от войната се бях научила да не се чудя кое е предопределено да стане и кое не. Често бях казвала на съседските жени, че не съм сигурна дали някога ще се върна в Гион, но истината е, че винаги съм знаела, че това ще стане. Съдбата ми — каквато и да беше — ме очакваше там. През годините, прекарани извън Гион, се бях научила да спирам водата в характера си като, може да се каже, я превръщах в лед. Успях да понеса чакането единствено като спирах така естествения ход на мислите си. Но щом чух Нобу да споменава за съдбата ми… усетих, че той разтърси леда у мен и събуди отново желанията ми.