Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

— Ооо, колко ми е мъчно, че съм свидетелка на смъртта на един роман — каза тихо една гейша.

Всички освен Хацумомо се разсмяха. Тя не сваляше очи от Шоджиро.

— Разликата между мен и Баджиру сан е ето каква. Ще ви покажа — каза той, стана и помоли Мамеха да го последва. Въведе я в стаята, където имаше малко свободно пространство. — Когато работя, изглеждам така — обяви той и преплува от единия до другия край на помещението, като размахваше с гъвкавата си китка разтворено ветрило и клатеше напред-назад глава, сякаш бе топка, търкаляща се по вдигаща се и спускаща се дъска. — Докато, когато работи, Баджиру сан изглежда ето как. — И той сграбчи Мамеха. Трябваше да видите смайването й, когато я наклони към пода в нещо като страстна прегръдка и покри лицето й с целувки. Всички гости завикаха одобрително и заръкопляскаха. Всички освен Хацумомо.

— Какво прави? — попита ме тихо Тачибана. Не мисля, че някой чу, но преди да успея да отговоря, Хацумомо изкрещя:

— Прави се на глупак! Това прави.

— О, Хацумомо сан, вие ревнувате, нали? — обади се Шоджиро.

— Разбира се, че ревнува — каза Мамеха. — Сега трябва да ни покажете как вие двамата се помирявате. Хайде, Шоджиро сан. Не се стеснявайте! Трябва и нея да нацелувате по същия начин! За да е честно. И по съвсем същия начин.

На Шоджиро не му беше леко, но след малко успя да изправи Хацумомо на крака. После с гръб към гостите той я обгърна и наклони назад. Но само след миг се изправи с вик и се хвана за устната. Хацумомо го беше ухапала — не чак толкова силно, че да потече кръв, но достатъчно, за да го хвърли в шок. Стоеше с присвити от гняв очи и оголени зъби. После изведнъж замахна и го удари. Мисля, че не улучи — удари го не по лицето, а отстрани на главата — заради количеството саке, което беше изпила.

— Какво стана? — попита ме Тачибана. Думите му прозвучаха така отчетливо в настъпилата тишина, сякаш някой натисна звънец. Не отговорих, но съм сигурна, че той се ориентира по скимтенето на Шоджиро и тежкото дишане на Хацумомо.

— Моля ви, Хацумомо сан — изрече Мамеха с толкова спокоен тон, че прозвуча съвсем не на място. — Моля ви заради мен… опитайте се да се успокоите.

Не знам дали думите й постигнаха онзи ефект, който тя целеше, или разумът на другата се бе вече размътил, но Хацумомо се хвърли върху Шоджиро и започна да го налага, където й падне. Мисля, че в известен смисъл полудя. Не просто разумът й се разби на парчета, а самият момент сякаш увисна без връзка с каквото и да било. Директорът на театъра стана от масата и се втурна да я удържи. В разгара на всичко това Мамеха се измъкна и след миг се върна със съдържателката на чайната. Директорът вече държеше Хацумомо изотзад. Мислех, че кризата е преминала, но точно тогава Шоджиро закрещя на Хацумомо толкова силно, че чухме как крясъците му отекнаха в сградите на отсрещния бряг.

— Чудовище! Ти ме ухапа!

Не знам какво би направил всеки от нас без спокойната и разсъдлива съдържателка. Тя се зае да успокоява Шоджиро, а в същото време направи знак на директора на театъра да отведе Хацумомо. По-късно научих, че той не просто я въвел вътре, а я придружил по стълбите до долу и я изхвърлил на улицата.

През нощта Хацумомо изобщо не се прибра. А когато на другия ден все пак се върна вкъщи, вонеше така, сякаш си бе изповръщала червата, а косата й беше в безпорядък. Веднага я повикаха при Майка, където остана доста дълго.

Няколко дни след това напусна нашата окия, облечена в просто памучно кимоно, което Майка й беше дала, и с коса, с каквато никога не я бях виждала — висеше в ужасен безпорядък на раменете й. Носеше чанта с вещите и украшенията си и не се сбогува с никого от нас, а просто прекрачи прага и излезе на улицата. Не напусна доброволно — Майка я беше изхвърлила. Всъщност Мамеха вярваше, че Майка от години се опитва да се избави от Хацумомо. Не знам дали наистина е така, но съм сигурна, че Майка бе доволна, че трябва да храни едно гърло по-малко, още повече, че Хацумомо вече не печелеше като някога, а с храната бе по-трудно от всякога.

Ако не се бе прочула с отвратителния си характер, някоя, друга окия щеше може би да поиска да я прибере независимо от инцидента с Шоджиро. Но тя беше като чайник, който изгаряше ръката на онзи, който го използва. Всеки в Гион знаеше, че е такава.

Не съм съвсем сигурна какво стана с Хацумомо. Няколко години след войната чух, че си изкарвала хляба като проститутка в района Миягава-чо. Едва ли се е задържала дълго там, защото същата нощ, когато стана дума за това, един човек по време на парти се закле, че ако тя действително проституира, ще я потърси и ще й даде работа. И наистина се бе опитал да я намери, но не я откри. С времето сигурно бе успяла да се пропие до смърт. Едва ли е първата гейша, свършила така.