Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

Мамеха отиде и седна на рогозка досами Хацумомо, което ми се стори много смело от нейна страна. Аз се настаних на другия край на верандата до благороден на вид възрастен човек. Оказа се, че е изпълнителят на кото Тачибана Дзенсаку. Все още имам стари и вече издраскани негови грамофонни плочи. Същата вечер открих, че Тачибана е сляп. Ако не бях с друга цел там, с удоволствие щях да прекарам цялата вечер в разговор с него, защото той беше наистина много мил и симпатичен човек. Но едва подехме разговор, и някой избухна в смях.

Шоджиро беше забележителен мимик. Беше тънък и жилав като върбов клон, с елегантни бавни пръсти и много дълго лице, което умееше да движи по невероятен начин — би успял, струва ми се, да заблуди стадо маймуни, че е една от тях. Той тъкмо имитираше седящата до него гейша, прехвърлила петдесетте. Със своите женствени жестове — начина, по който свиваше устни и въртеше очи — той така съвършено я имитираше, че не знаех да се смея ли, или да седя с ръце на устата от изумление. Бях гледала играта на Шоджиро на сцената, но това беше нещо много по-съвършено. Тачибана се наклони към мен и попита:

— Какво прави?

— Имитира възрастната гейша до себе си.

— Аха. Това трябва да е Ичивари. — После, за да е сигурен, че го слушам, ме потупа с опакото на ръката си и с думите „директорът на театър Минамидза“ вдигна малкото си пръстче под масата, така че никой да не види. Трябва да знаете, че в Япония този жест означава „любовник“ или „любовница“. Тачибана ми даваше да разбера, че гейшата на име Ичивари е любовница на директора на театъра. Директорът също беше сред гостите и се смееше по-високо от всеки.

След миг Шоджиро имитира друг жест — бръкна с пръст в носа си. Всички се разсмяха така, че верандата потрепера. Тогава все още не знаех, но да си бърка в носа беше един от всеизвестните навици на Ичивари. Тя пламна и скри лице с ръкава на кимоното си, но Шоджиро, вече доста пийнал, не престана и тогава да я имитира. Хората се смееха от любезност и единствена Хацумомо намери това за безкрайно забавно, макар Шоджиро да бе вече прехвърлил границата и да ставаше жесток. Накрая директорът на театъра каза:

— Хайде, хайде, Шоджиро сан, запазете част от своята енергия за утрешното си представление! Всъщност не знаете ли, че седите край една от най-големите танцьорки в Гион? Предлагам да я помолим да ни изпълни нещо.

Директорът говореше, разбира се, за Мамеха.

— Божичко, не, не искам точно сега да гледам танци — извика Шоджиро. С времето разбрах, че предпочита само той да е център на вниманието. — Освен това се забавлявам.

— Шоджиро сан, грехота е да пропуснем възможността да видим знаменитата Мамеха — настоя директорът, този път без следа от хумор. Подкрепиха го и няколко гейши, тъй че в крайна сметка Шоджиро се принуди да я помоли да потанцува, но го направи намусено като момченце. Виждах, че Хацумомо е вече недоволна. Двамата с Шоджиро си размениха дълъг поглед, сякаш си казваха, че вечерта им е съсипана.

Минаха няколко минути, докато прислужница донесе шамисен и една от гейшите го настрои и се приготви да свири. После Мамеха застана на фона на чайната и изпълни няколко кратки танца. Едва ли не всеки би се съгласил, че тя е очарователна жена, но малко хора биха твърдели, че е по-красива от Хацумомо, и затова не мога да кажа какво привлече вниманието на Шоджиро. Може би количеството саке, което бе изпил, или изключителното изпълнение на Мамеха, защото и той самият беше танцьор. Но, така или иначе, когато тя се върна при всички на масата, той изглеждаше вече напълно завладян от нея и я помоли да седне до него. После й напълни чашката със саке и обърна гръб на Хацумомо, сякаш тя бе само още една привлекателна чиракуваща гейша. Устата на Хацумомо се втвърди, а очите й се свиха наполовина. Колкото до Мамеха, никога не я бях виждала да флиртува така открито с друг мъж. Гласът й стана висок и мек, очите й се стрелкаха от гърдите към лицето му и обратно. От време на време върховете на пръстите й пробягваха по мястото в основата на шията й, сякаш се притесняваше за избилото там алено петно. Нямаше, разбира се, никакво петно, но тя го правеше толкова убедително, че човек не би го разбрал, ако не доближеше очи. После една от гейшите попита Шоджиро има ли вести от Баджиру сан.

— Баджиру сан ме напусна! — извиси драматично глас той.

Не знаех за кого говорят, но Тачибана, старият изпълнител на кото, бе така любезен да ми пошушне, че „Баджиру сан“ е английският актьор Бейзъл Ратбоун, макар по онова време да не бях и чувала за него. Няколко години преди това Шоджиро беше, оказва се, ходил на турне в Лондон и бе изнасял там представления на театър Кабуки. Актьорът Бейзъл Ратбоун бил толкова очарован, че с помощта на преводач двамата осъществили нещо като приятелство. Може и да обграждаше с разточително внимание жени като Хацумомо и Мамеха, но истината бе, че Шоджиро бе хомосексуалист, и след пътешествието до Англия една от най-известите му шеги бе, че сърцето му е обречено да се разбие, защото Баджиру сан не се интересува от мъже.