Уилям Гибсън - Идору

Отнесе и двете в стаята, за която повече не можеше да се преструва, че е по джоба му.

След седмица беше в Токио и лицето му се отразяваше в обрамченото със злато огледало на асансьора, докато се изкачваше към третия етаж на агресивно безличната сграда „О Май Голи“ 1 1 О, Боже мой! — Бел.прев. . За да бъде приет в Куб на смъртта K , очевидно тематичен бар по Франц Кафка.

Излезе от асансьора в дълго помещение с име, гравирано с киселина върху метал: Преображението . Салари-санове в бели ризи бяха съблекли саката и разхлабили тъмните си вратовръзки и седяха до бар от изкусно корозирана стомана. Високите облегалки на столовете им бяха излети от кафява, хитиноподобна гума. Инсектоидни челюсти се извиваха над главите им като коси.

Лани пристъпи в кафявата светлина и тихия шепот на разговорите. Не разбираше японски. Неравномерно прозрачните стени изобразяваха мотиви с насекомни крила, издути коремчета и ципести кафяви крака, свити на равномерни интервали. Той забърза към извитата стълбичка, моделирана във формата на лъскави кафяви членчета.

От масите срещу бара го следяха очите на руските проститутки, на тази светлина безизразни като на кукли. Наташите бяха навсякъде — работнички, докарвани от Владивосток от Комбината. Стандартната пластична хирургия им придаваше строга конвейерна красота. Славянски барбита. По-простичка операция имплантираше и проследяващо устройство за удобство на сутеньорите им.

Стълбичката го изведе в Наказателната колония , дискоклуб, празен по това време на денонощието. Импулси беззвучна червена светлина проследяваха стъпките му през дансинга. От тавана висеше някаква машина. Всяка от многосъставните й ръце, подобна на антикварно зъболекарско оборудване, завършваше с остър стоманен връх. Ямите, помисли той, припомняйки си смътно разказа на Кафка. Описанието на престъплението, изрязано на гърба на осъдения. Намръщи се при спомена за извърнати нагоре, невиждащи очи. Потисна го и продължи.

Втора стълбичка, по-тясна и по-стръмна, и влезе в Процесът , тъмно помещение с нисък таван. Стени с цвета на антрацит. Мънички пламъчета, танцуващи зад синьо стъкло. Той се поколеба, заслепен от тъмнината и замаян от часовата разлика.

— Колин Лани ли сте?

Австралиец. Огромен. Изправен зад малка масичка, с рамене като на мечка. Нещо странно във формата на обръснатата му глава. И още една, много по-дребна фигура, седнала до него. Японец в карирана риза с дълги ръкави, закопчана чак до твърде широката яка. Премигва насреща през кръгли очила.

— Сядайте, мистър Лани — каза едрият.

И Лани забеляза, че лявото ухо на човека липсва, отдрано, и на мястото му има само груб белег.

Докато Лани работеше в „През ключалката“, началничката му се казваше Кати Торънс. Руса почти до бяло. Светла на границата на прозрачното, понякога осветлението създаваше илюзията, че в нея тече не кръв, а някаква течност с цвят на слама. На лявото й бедро имаше тъмен индигов отпечатък на нещо усукано и многорого, скъп и жесток пиктоглиф. Виждаше се всеки петък, когато тя обикновено идваше на работа по шорти.

Тя винаги се оплакваше, че знаменитостите са много по-трудни за понасяне от какви да е дрехи. Лани беше чувал, че поколения нейни колеги са я събличали докрай.

Беше качила този ден краката си на ръба на бюрото. Носеше ботушки, старателно изпипани като копия на монтажнически, със закопчалки над дъгата на ходилото и връзки на глезена. Той хвърли поглед към стегнатата извивка на краката й, от пухените чорапи до грапавия ръб на отрязаните дънки. Татуировката изглеждаше като нещо от друга планета, като знак или съобщение, изровено от дълбините на космоса, където е било оставено за човечеството — да го открие и преведе.

Попита я какво има предвид. Тя измъкна клечка за зъби, ароматизирана като мента, от обвивката й. Очите й — сиви по негово предположение — го изгледаха през контактни лещи с ментов оттенък.

— Никой вече не е наистина известен, Лани. Забелязал ли си го?

— Не.

— Имам предвид наистина известен. Няма останала толкова известност по принцип, поне не в стария смисъл на думата. Не е достатъчно, за да вилнее свободно.

— В стария смисъл на думата?

— Ние сме медиите, Лани. Ние правим тия задници известни. Въпрос на сделчици е. Те идват при нас, за да ги създадем. — Тя присви ботушите под себе си, токчета до гънките на денима, бели колене, прикриващи устата й. Забалансира на пиедестала на многосъставния шведски стол зад бюрото.