Уилям Грифин - По заповед на президента

— Всички светлини са зелени, сър — каза Кенсингтън.

— Опитай се да ме свържеш с генерал Нейлър, моля — каза Макнаб.

— Макнаб, сър. Имахме малък проблем с връзката и реших да проверя как са нещата, сър.

— Къде сте, генерале?

— Над Атлантическия океан, сър. Според пилота ще летим още четири часа. И тогава…

— Има промяна в заповедите, генерале.

— Да, сър?

— Президентът каза да обърнете към Коста Рика.

— Коста Рика?

— Или към международното летище „Томас Гуардия“ или към „Хуан Сантамария“, което обслужва Сан Хосе, по ваш избор, и да се приготвите да неутрализирате самолета, който търсим.

— Мислех, че той е в Суринам, сър.

— Информацията очевидно е била погрешна, генерале.

— Да, сър.

— Мислиш ли, че ще има проблеми, генерале?

— Не, сър. Ще съм на земята, на някое от двете летища, да кажем, след час.

— Обади се, когато стигнете над крайбрежието — нареди Нейлър. — Опитваме се да получим разрешение да влезете в тяхното въздушно пространство. Ако не получим, ще трябва да ги заблудим по някакъв начин.

— Да, сър. Разбирам. Ще измисля нещо.

— Заповедите на президента, генерале, са да неутрализирате самолета възможно най-тихо.

— Ще поддържаме връзка.

— Сър, можете ли да ми кажете къде, по-точно, в Коста Рика е самолетът, който ще трябва да неутрализираме?

— Не веднага. Когато получа информацията, ще ви я предам. ЦРУ работи по въпроса и са в процес на насочване на сателити.

— Да, сър. Е, щом ЦРУ работи по въпроса, със сигурност ще узнаем къде е самолетът, нали, сър?

— Нейлър слага край на връзката.

Офисът на командващия генерал

Централно командване на САЩ

Въздушна база „Макдил“

Тампа, Флорида

12:15, 10 юни 2005

Генерал Албърт Макфадън влезе, без да почука, в офиса на генерал Алън Нейлър и застана пред бюрото му. Минаха двайсет секунди, преди Нейлър да усети присъствието му.

— Чувал ли си поговорката за мишките и хората, Алън? — запита Макфадън.

— Какво се е объркало сега? — запита Нейлър.

— Току-що говорих с Лари Фримонт — каза Макфадън. — Той е говорил по телефона с човека на ЦРУ в Сан Хосе, Коста Рика…

— И?

— Казал, че Външното министерство на Коста Рика ще бави отговора на молбата ни за разрешение да влезем във въздушното им пространство най-малко два дни.

— Очаквахме нещо такова — каза Нейлър. — Значи ще се приземим без разрешение, ще направим каквото трябва и ще оставим Държавният департамент да се тревожи за останалото.

— Да смятам ли тогава, че вие вярвате на ЦРУ?

— Това е двусмислен въпрос, Ал.

— Смяташ ли, че трябва да се даде още един шанс на ЦРУ, Алън?

— За какво говориш? Като че ли знаеш нещо.

Макфадън постави малка карта на бюрото на Нейлър.

— Какво гледам?

— Това е заливът Де Никоя.

— О’кей. Картата не показва нищо, освен мръсни черни пътища и вода.

— Човекът на Лари казва, че има плаж на около петдесет мили от „Хуан Сантамария“, където може да кацне „С–17“, а наоколо, в радиус от много мили, няма нищо, освен рибарски селца.

— Това е прекалено хубаво, за да е вярно — каза Нейлър. — Откъде знае това човекът на Лари?

— Човекът на Лари казва, че е чул, че оттук се внасят и изнасят наркотиците в района, че също така измерват теглото на пратките, провеждат тестовете. Намерил е следи от гуми на самолети, не знае какви, но не особено големи. Той мисли, че там би могъл да се приземи „С–17“, а мнението му се базира на онова, което е прочел в ръководството на Военновъздушните сили.

— Доколко вярва той на този човек?

— Това е малък проблем. Човекът е като онзи в Суринам.

— Какво означава това?

— Мисли за него като за младши лейтенант, чиито пагони вече не блестят като едно време, когато са били нови. Агенцията изпраща току-що завършилите на места, където нищо не се случва, където обикновено те работят като шпиони под прикритието на дипломати.

— О, Исусе!

— Лари каза да ви предам, че този там е доста нетърпелив.

— Като в: „Няма нищо по-бързо от младши лейтенант, който се отзовава на повикването на офицера?“

— Мисля, че Лари всъщност му направи комплимент — каза Макфадън. — Мисля, че му хареса онова, което чу по телефона.

— Къде е Лари?

— Опитва се да открие дали Ленгли имат нещо на този плаж.

— Адмиралът се обади на директора на Централното командване и се оказа, че те нямат нищо подходящо в районите, подходящи за кацане, в Коста Рика — каза Нейлър.

— Да кажем ли на Макнаб или не?