Уилям Грифин - По заповед на президента

— А аз съжалявам, че те прекъснах — каза президентът. — Продължи, моля те.

— Казал му, че според него съществува връзка между терористите и Филаделфия, макар да не обяснил причините за това свое мнение. Но след като другата получена от него информация, като например това, че самолетът бил в Чад, че бил дегизиран като самолет на Суринам, се оказала вярна и изключително ценна, Кастило започнал да вярва също, че съществува връзка с град Филаделфия.

— Казахте, че информацията, давана от руснака, е вярна и изключително ценна? — прекъсна го Бидърмън.

— Да, сър. Всичко, казано ни досега, е съвсем точно. Нямаме причини да не вярваме на последната информация, дадена от него.

— И по-точно? — запита тихо Натали Кохън.

— Последната информация, дадена на Кастило, е, че ние ще нарушим суверенната територия на Суринам и ще неутрализираме не този самолет, който трябва.

— Мили Боже! — каза Кохън. — А къде е онзи, който ние търсим, щом не е в Суринам?

— Някъде в Коста Рика, мадам — каза Милър. — И с нова дегизировка.

— Уоу! — възкликна Натали Кохън.

В стаята влезе сержант Бети Шнайдер.

— Много съжалявам и се извинявам — каза тя. — Малко съм смутена.

— Не ставайте глупава — каза президентът. — Това се случва непрекъснато на Мат Хол. Всеки път, когато подозира, че съм недоволен от него…

— Исусе! — възкликна Хол.

Доктор Кохън погледна президента, сякаш не вярваше на ушите си, после се усмихна и накрая тихо се изкикоти. Бети Шнайдер погледна първо нея, а после и президента, с огромно облекчение.

— Майорът тъкмо ни казваше… Може ли да те наричам Бети? — запита Натали Кохън.

— Да, мадам.

— Бети, майорът тъкмо се канеше да ни каже какво и как ще направят онези хора с отвлечения самолет — каза Кохън. — Защо не се включиш и ти?

Бети събра мислите си и започна:

— Ами, когато Чарли се обади от Мексико…

— Чарли е майор Кастило? — прекъсна я президентът.

— Да, сър.

— А какво прави той в Мексико? — запита президентът, почти риторично.

— Той беше в Козумел, господин президент — каза Хол. — А в момента е на път за Коста Рика. Целта е същата: да намери и неутрализира отвлечения самолет.

— Да, глупав въпрос — каза президентът.

— А как се придвижва той? — запита Кохън. — Аз се тревожа за нарушенията на въздушното пространство на държавите.

— Семейството му има самолет — каза Хол. — „Лиър 45XR“. Взел го е назаем.

— Семейството му има такъв самолет?! Нищо чудно, че може да си позволи да живее в „Мейфлауър“ — каза доктор Кохън.

— Е, какво ви каза той от Мексико, Бети?

— Когато Кастило каза на майор Милър, че трябва да отидем до летището, за да проверим какви редовни полети има от Коста Рика до Филаделфия — отговори Бети, — се свързах с Тери Халоран от „Еър Лийз“ и извадих късмет. Той знаеше, защото самите те са продали въпросния самолет на компанията „Еър Транспорт“ от Коста Рика. Те осъществявали редовен полет до Фили веднъж в седмицата. Внасят свежи цветя, а изнасят домакински стоки за супермаркетите.

— И терористите ще заменят този самолет с отвлечения? — запита доктор Кохън.

— Точно така, Натали — каза Хол. — Самолетът излетял от Африка и кацнал на частно летище във Венецуела, близо до езерото Маракарибо, където му сложили номерата на Коста Рика.

— Този руснак е истинска мина за ценна информация, нали? — каза президентът. — Колко щеше да е хубаво, ако можехме да кажем същото и за ЦРУ.

Никой не каза нищо известно време. Накрая Милър наруши тишината.

— Има още, господин президент. На път за Филаделфия те минават през Тампа, което означава, че когато излетят оттам за Филаделфия, полетът вече е вътрешен, а не международен. И ще получат разрешение да кацнат на летището във Филаделфия.

— Това ние, ченгетата, наричаме съвпадение, господин президент — каза Бети, която вече не изпитваше нервност и несигурност. — Не е абсолютно доказателство, но всичко съвпада…

Президентът вдигна ръка.

— Фред — каза президентът, — нареди да преустановят нашествието в Суринам.

— Да го отменя, господин президент? — запита секретарят на отбраната Бидърмън. — Напълно?

— Не искам нашите сили да унищожат самолет на Суринам. Не ми пука какво ще им кажеш, само го преустанови.

— Да, господин президент — каза Бидърмън и тръгна към телефона.

Президентът вдигна слушалката на телефона, който стоеше на масичката за кафе, и каза:

— Свържете ме с директора на ЦРУ. Ще почакам.

Свързаха го за по-малко от двайсет секунди.