Уилям Грифин - По заповед на президента

— Тук е президентът, Джон. Сега, слушай внимателно, защото нямам време нито да повтарям, нито да обяснявам, нито да споря. Не искам никакви действия в Суринам. Никакви. Точка. Ще се свържа отново с теб след малко и ще ти обясня, но в момента искам само да отмениш това, което може би си планирал. Благодаря ти.

Той затвори. Издиша шумно огледа се из стаята, усмихна се на сержант Шнайдер и майор Милър. А после се сети нещо, което накара усмивката му да изчезне.

— А как реагира кметът на Филаделфия на това, че все още имаме малък проблем с Камбаната на свободата? — запита той.

— Не съм му казал, господин президент — каза Мат Хол. — Той щеше веднага да се появи по телевизията и да нареди евакуация от центъра на града.

— Исусе! — възкликна президентът. — Е, но той, рано или късно, ще разбере. И как ще се справим с това?

— Няма причини той да разбира, господин президент — каза Хол.

Президентът вдигна учудено вежди и мина секунда, преди да запита:

— Предполагаш, че дотогава ще сме неутрализирали самолета?

— Да, сър. Най-лошият сценарий: самолетът успява да излети от Коста Рика и стига до Тампа, където ще го „заловим“ — каза Хол.

— Това означава, че не очакваш те да променят маршрута на полета. Трябва да помислим и за това, Мат — каза президентът.

— Трябва да го свалим в минутата, в която се издигне над земята в Коста Рика — каза Бидърмън. — Над международни води.

— Трябва да се опитаме — каза президентът — да го неутрализираме тихо, докато е на земята в Коста Рика. Подчертавам думата тихо. Има ли причина да вярваме, че „Грей Фокс“ няма да се справят с това?

— Не, сър, ако предположим, че успеем да намерим самолета в Коста Рика.

— Но „Грей Фокс“ в момента са на път за Суринам, господин президент — каза Бидърмън.

— Наредих да се спре нахлуването в Суринам — каза президентът и в гласа му вече се долавяше неприятна нотка. — Ти не беше ли тук, Фред, когато издадох заповедта?

— Сър, обикновено имаме мигновена връзка с транспортното средство на „Грей Фокс“. Но в момента нямаме. Слънчеви петна… Или нещо друго…

— Искащ да кажеш, че нямаме връзка с „Грей Фокс“?

— В момента не, сър.

— А колко са далеч те от Суринам? — запита президентът.

— Ще стигнат там след няколко часа, господин президент.

— Дотогава искам да сте предали на Макнаб, че трябва да поеме към Коста Рика. И че ще получи допълнителни заповеди. Исусе Христе, Фред, изпратете „F–15“ след него и го принудете да обърне, ако трябва.

— Да, сър. Къде в Коста Рика, сър.

— Генерал Макнаб е много находчив човек. Защо не оставим на него да реши?

Вратата на Овалния кабинет се отвори.

— Господин президент, говорителят е тук — каза шефът на президентския екип.

— Е, вече свършихме тук. Засега — каза президентът. — Но искам всички да сте на разположение.

— Защо всички не отидем в моя кабинет? — каза Натали Кохън. — Ще изпием поне по чаша кафе.

Офисът на съветника по националната сигурност

Белият дом

1600 Пенсилвания авеню

Вашингтон, окръг Колумбия

11:50, 10 юни 2005

— Ще отида до работното помещение — каза секретарят на отбраната Фред Бидърмън. — Може би вече имат връзка с Макнаб. Тук се чувствам като ученик, който всеки момент ще бъде извикан в кабинета на директора. Някой иска ли да дойде с мен?

— Аз — каза секретарят по вътрешната сигурност Мат Хол.

— Аз мисля да заведа Милър и Бети на обяд — каза Натали Кохън на съветника по националната сигурност.

— Добра идея — каза Хол. — Ще се присъединим към вас там.

— Секретар Хол — каза майор Х. Ричард Милър, — може ли да ми отделите минутка, сър?

— Давай — каза Хол.

— Насаме, сър. Ако може, сър.

— Ще ме изчакаш ли, Фред, или да те настигна? — запита Хол.

— Настигни ме — каза Бидърмън. — Ще вървя бавно.

Той излезе от стаята.

— Аз ще взема Бети със себе си и така вие двамата ще останете сами — каза доктор Кохън.

— Вие можете да чуете това, мадам — каза Милър. — Не исках секретарят Бидърмън да го чуе. Току-що разбрах, че той, така или иначе, ще научи, така че в това няма смисъл…

— И в думите ти досега няма никакъв смисъл, майоре — каза Хол.

— Става въпрос за връзката с Макнаб, сър. Не мисля, че всички възможности са изчерпани. Тоест, не мисля, че цялото оборудване не работи.

— Не разбирам — каза Хол.

— Сър, бил съм на мисии като тази. Когато наближи моментът на действие… винаги някоя връзка се скапва.

— Все още не разбирам — каза Хол.