Уилям Грифин - По заповед на президента

— Случайно да имаш в чантата нещо за Коста Рика?

— Не знам, шефе. Ще трябва да проверя.

— А защо не го направиш? И да ми кажеш.

— Да, сър.

— Направи го възможно най-тихо.

— Като ме видят да ровя из чантата, ще се сетят, че нещо става.

— Остави ги да се тревожат, ще ги държа в напрежение.

— Вие сте гаден задник, генерале — каза Шайн с усмивка. — С най-голямото ми уважение, сър.

Макнаб отиде още по-нататък в товарното помещение, отвори една от хладилните чанти, извади хотдог, поръси го щедро с чили и нарязан лук и го сложи в една от микровълновите фурни.

Овалният кабинет

Белият дом

1600 Пенсилвания авеню

Вашингтон, окръг Колумбия

11:20, 10 юни 2005

— Той е много зает — каза шефът на президентския екип на секретаря по вътрешната сигурност. — Това много време ли ще му отнеме?

Матю Хол си придаде вид на разгневен, който се кани да каже нещо неприятно, но по-късно е променил решението си, и каза:

— Натали Кохън там вътре ли е? Ако не е, изпратете да я повикат.

След това отвори вратата на Овалния кабинет и влезе, като лиши шефа на екипа от привилегията да оповести пристигането му.

Президентът седеше в един от двата тапицирани стола с лице към кафе-машината. Секретарят по отбраната Фредерик Бидърмън седеше на дивана от другата страна на кафе-машината. Президентът вдигна поглед от чашката, която пълнеше.

— Говорим за дявола и ето го — каза президентът. — Как вървят нещата във Филаделфия? Много ли се разтревожи кметът и ще излязат ли нещата извън контрол?

— Вероятно ще срещнем затруднения, господин президент — каза Хол.

— Не можа ли да го убедиш, че нещата са под контрол?

— Макар и малко трудно, сър, мисля, че успях. Проблемът е… Проблемът е, че нещата не са под контрол.

— Имало е проблем при неутрализирането на самолета в Суринам? Не мисля, че са стигнали вече там.

— Самолетът в Суринам не е търсеният от нас, господин президент.

— Какво? — запита президентът с явно недоверие.

— Кажи това на директора на ЦРУ — каза Бидърмън. — Той разполага дори със снимки.

— Имам намерение да кажа и на директора на ЦРУ — каза Хол. — Но реших, че президентът трябва пръв да го чуе.

— Откъде имаш тази информация, Мат? От руснака?

— От руснака, да, сър. Чрез майор Кастило. Но има и още, сър.

— Какво?

— Полицията от Филаделфия с повече от неохотната помощ на ФБР е идентифицирала хората, отвлекли самолета. Имат снимките и имената им…

— Идентифицирали са кого? — запита Натали Кохън, която в този момент влезе в стаята. — Предполагам, че съм поканена на тази среща?

— Поканена си, но най-вероятно няма да ти хареса — каза президентът.

— Господин президент — продължи Хол, — доведох със себе си от Филаделфия майор Милър и сержант Шнайдер, защото реших, че може би ще е по-добре да научите от тях…

— Доведи ги — каза нетърпеливо президентът, после запита: — Същият майор Милър?

— Да, сър. Той беше във Филаделфия…

Президентът нетърпеливо му направи знак да ги доведе. Хол отиде до вратата.

— Ще влезете ли, моля? — извика Хол.

В Овалния кабинет влезе първо сержант Шнайдер, а след нея — майор Милър в цивилно облекло.

— Добро утро — каза доктор Кохън и се приближи до тях с протегната дясна ръка. — Казвам се Натали Кохън. Благодаря ви, че дойдохте. Предполагам, че познавате президента. Господинът с него е секретарят на отбраната Бидърмън.

Президентът, който беше станал от стола си при влизането на доктор Кохън, отиде при Бети Шнайдер и й подаде ръка.

— Нямаме търпение да чуем онова, което имате да ни кажете — каза той с топла усмивка и добави, като подаде ръка и на Милър: — Нямах търпение да се срещна и с вас, майор Милър.

И двамата казаха:

— Да, сър.

— Разказвай ти, Бети — каза Милър. — Аз ще добавя, ако пропуснеш нещо.

— Много съжалявам, но трябва да отида до тоалетната — каза Бети Шнайдер. — Веднага.

— Ела с мен, мила — каза Натали Кохън и тръгна към вратата.

След по-малко от минута, съветничката на президента се върна.

— Никой не смята това за забавно, нали? — предизвика ги тя. — Добре. Майоре, слушаме ви.

Милър шумно издиша.

— Още отначало помислихме, че вероятно съществува връзка между терористите и Филаделфия — започна той. — Отвлеченият самолет също е принадлежал на компания от Филаделфия. А после руснакът на Кастило му казал във Виена…

— Руснакът на Кастило? — засмя се президентът.

— Да, сър. Съжалявам за избора си на думи.