Уилям Грифин - По заповед на президента

— Аз мисля, че разбирам — каза Натали. — Ще дойде момент, когато генерал Макнаб няма да иска никой да наднича над рамото му и да му дава приятелски съвети? Иска сам да свърши работата?

— Да, мадам.

— Сега разбираш защо той не иска Фред да чуе това, нали? — каза доктор Кохън и отново се обърна към Милър. — Знаеш ли как да се свържеш с него?

— Обикновено той оставя визуалната връзка да работи — каза Милър.

— Не знам какво означава това — каза Хол.

— Означава, че той все още може да получава образ, картина. Някои хора го знаят — каза Милър. — Ако е важно, ще му изпратят образ.

— Образ? Картина? — запита Хол.

— Да, сър.

— На какво? — запита Хол.

— На съобщение. Нали така, майор Милър? — запита доктор Кохън.

— Да, мадам.

— Искаш да кажеш, че можеш да се свържеш с него и да му предадеш съобщение? — запита Хол. Когато Милър кимна, Хол добави: — Е, разбира се, ще трябва да кажем на Бидърмън.

— А може би не — каза Кохън. — Той ще приеме ли съобщение от вас, майоре?

— Да, мадам. Мисля, че да.

— И как ще стане това?

— Ще напиша съобщението тук, ще го изпратя по факса на авеню „Небраска“ и ще кажа на оператора да го изпрати — каза Милър.

— Авеню „Небраска“?

— Кастило инсталира там един от радиоапаратите на „Грей Фокс“ — каза Хол.

Доктор Кохън дръпна едно от чекмеджетата на бюрото си, извади лист хартия и писалка и ги подаде на Милър.

— Пиши — каза тя.

— Мадам, имате ли маркер? Имам нужда от нещо по-голямо.

— Ей сега — каза тя и отново отиде до бюрото.

— Благодаря — каза Милър. — Господин секретар, ще имам нужда от номерата на телефоните и факсовете там.

Хол отиде във външния офис, където го чакаха Исаксън и Макгайър.

— Имам нужда от номерата на телефоните и факсовете на авеню „Небраска“ — каза той.

Докато Исаксън препише номерата от компютъра и ги даде на Хол, а Хол се върне в офиса на доктор Кохън, Милър вече беше написал съобщението и бе пъхнал листа във факса, поставен зад бюрото. Хол даде номерата на Милър, който веднага ги набра. Факсът започна работа. След това майор Милър записа номерата на авеню „Небраска“ в мобилния си телефон, след което се обади.

— Тук е майор Милър. Току-що ви изпратих факс. Предайте го като образ на генерал Макнаб. Веднага. Ще изчакам за потвърждение.

Факсът свърши с изпращането на съобщението. Натали Кохън извади листа, прочете съобщението и го подаде на Хол.

— Нека и Бети го прочете, а после го изгорете — каза Натали Кохън.

— Да го изгорим? — запита Хол и подаде листа хартия на Бети Шнайдер.

— Няма причина Фред да знае за това — каза Натали Кохън.

Бети приключи с четенето на съобщението и върна листа на Хол, който отново го прочете.

БЕЛИЯТ ДОМ

ВАШИНГТОН, ОКРЪГ КОЛУМБИЯ

ДОКТОР НАТАЛИ КОХЪН, СЪВЕТНИК ПО НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

ПРЕЗИДЕНТЪТ СЕ ОПИТВА ДА НАРЕДИ НА МАКНАБ ДА ПОЕМЕ КЪМ КОСТА РИКА.

— Не мислиш ли, че Бидърмън също има право да знае за това? — запита Хол.

— Може би има право — каза Натали Кохън. — Както и кметът на Филаделфия има право да знае, че ЦРУ не са намерили самолета. Ти каза ли му, Мат?

Той вдигна вежди и сви рамене — признание, че не го е направил.

— И тези двама млади хора е трябвало да направят труден избор, защото дължат лоялност на две страни — каза доктор Кохън. — Бети е решила да дойде тук с теб, без да каже на шефовете си в полицията за онова, което знае за неоткрития самолет, което някои хора ще сметнат за липса на лоялност. А на Милър се наложи да ти каже за отношението на Макнаб към непрекъснатата връзка с началството. Което е нелоялност по отношение на Макнаб. И двамата са направили правилен избор. Няма паника по улиците на Филаделфия, а ще съм изненадана, ако Бидърмън въобще успее да се свърже с Макнаб. Така че да оставим нещата по този начин, Мат, моля те.

Тя протегна ръка.

— Някой има ли огънче?

Секретар Хол й подаде запалката си.

На борда на USAF „C–17“ 036788

17.210 градуса северна ширина

82.680 градуса западна дължина

Над Атлантическия океан

11:58, 10 юни 2005

— Много интересно — каза генерал Макнаб и подаде съобщението на сержант Кенсингтън, който работеше с контролното табло. — Мисля, че е по-добре да оставиш това там.

Той посочи чантата, завързана за рафта на Кенсингтън, която всъщност беше малка чанта от платно, в която имаше три термични гранати — две за радиото и една за съобщенията — в случай, че възникне необходимост да се унищожат, за да не попаднат в чужди ръце. Кенсингтън се подчини, после погледна генерал Макнаб, който му направи знак с ръка да се заеме с работата. Кенсингтън се върна при контролното табло и започна да натиска копчетата.