Уилям Грифин - По заповед на президента

— Генерале, имаме потвърждение на онова, което ви казах и преди. Самолетът внася цветя от Коста Рика, като пътем спира в Тампа…

— Колко удобно за генерал Нейлър и Централното командване. Могат просто да вземат двойка „Хамви“, да отидат до Тампа и да го неутрализират там.

— Моля ви, сър, оставете ме да довърша.

— Защо не?

— Там те зареждат гориво и минават през митницата, а после полетът става вътрешен — от Тампа до Филаделфия.

— А как ще обяснят на митниците в Тампа защо носят толкова много резервни резервоари?

— Не знам, сър — призна Кастило.

— Каква беше реакцията на секретар Хол? Каза ли му?

— Да, сър. Той ми каза, че ще се върне във Вашингтон. И ще отиде в Белия дом.

— И?

— Това е всичко, сър.

— Може би не трябва да ти казвам това, защото не знам до колко секретна информация имаш разрешен достъп. Но като имам предвид какви времена сме преживели заедно, ще ти кажа. Получих по-нататъшни заповеди от генерал Нейлър. Трябва да отида до летище „Куакоегрон“ в Суринам и да съм готов да неутрализирам онзи самолет, когато ми наредят. И в съответствие с тези заповеди в момента аз съм на четирийсет или петдесет мили южно от „Хълбърт“, над Мексиканския залив.

— Да, сър.

— Дръж ме в течение, Чарли. Изключвам.

— Изглежда, Чарли — каза Алекс Певснер, когато Кастило остави слушалките на масата, — че никой няма да спре плана за неутрализирането на онзи самолет в Суринам, което ще бъде огромна грешка.

— Щом веднъж започне нещо такова, трудно е да се спре — каза Кастило. — Единственият, който може да се справи с генерал Нейлър, е секретарят по отбраната. Но той няма да повярва на мен, а на ЦРУ…

— Особено когато източникът на информацията ти е известен руски престъпник? — запита Певснер.

— Секретар Хол не мисли така — каза Кастило. — Чу какво каза той. А той ще се види с президента…

— И ти мислиш, че президентът, като гледа снимки на НАСА на онзи самолет на летище „Зандери“ и има потвърждението на ЦРУ, ще реши, че ти си прав, а те грешат? Особено като знае, че аз съм източникът на твоята информация.

— Когато се обадя и им кажа: „Аз съм в Коста Рика и виждам самолета“, ще ми обърнат внимание. — Той докосна сержант Шърман по рамото. — Прибери радиото, сержант. Отиваме в Коста Рика.

— Почакай минутка, Кастило — каза полковник Торине. — Преди да си прекъснал връзката. Какво ще стане, ако отида там и кажа на генерал Макфадън, че съм сигурен в твоята правота? С него се познаваме много отдавна.

Кастило срещна погледа му.

— Най-вероятното, което ще се случи, ако се свържем с някого от „Макдил“, ще бъде да ти наредят да ме арестуваш и да ме заведеш в базата. Не искам да ти причинявам това, но ти благодаря. — След кратък размисъл добави: — Мисля, че за теб, полковник, ще е най-добре, ако избягаш от мен, отидеш до летището и скочиш в първия самолет за Тампа.

— Е, използваш власт, с която не разполагаш, Кастило. Ти си само майор, както каза генерал Макнаб. Не можеш да даваш заповеди на полковник — каза полковник Торине. — Генерал Макнаб каза още нещо. Той ми нареди да тръгна с теб, защото имаш нужда от експерт по „Боинг 727“.

— Доколкото си спомням, сър, вие изявихте желание да дойдете — каза Кастило.

— Тази беше последната заповед, която получих, и мисля да й се подчиня — каза Торине, след което се обърна към Шърман: — Мога ли да ти помогна да прибереш това нещо, сержант?

— Всичко е под контрол, сър — каза Шърман. — Да прекъсна ли връзката, майоре?

— Да, сержант. Преди генерал Нейлър да ни е наредил да се върнем в Щатите.

Сержант Шърман се наведе леко напред, издърпа кабела от контакта и докладва:

— Връзката е прекъсната, сър.

Александър Певснер вдигна телефона на хотела.

— Пригответе автомобилите да ни закарат незабавно на летището — нареди той на испански. — Ще сме в гаража след минута.

— Благодаря ти — каза Кастило. — Благодаря ти за всичко, Алекс.

— Напротив, приятелю — каза Певснер. — Аз съм ти благодарен. Ти спази всички точки на нашата уговорка. Не си виновен, че по-висшестоящите от теб са склонни да убият човека, донесъл им вести, които не им харесват.

— И някога някой, възможно е това дори да е мой бивш колега, ще каже: „Нали точно това се опитваше да ни каже Певснер“ — каза Хауърд Кенеди. — Възможно е това да бъде казано пред този, който трябва да го чуе.

Той подаде ръка и Чарли я стисна, след което се ръкува с Певснер и си помисли, че сигурно ще мине много време, преди да се видят отново. Изненада се, когато Певснер слезе до гаража с тях и беше дори още по-изненадан, когато той седна зад кормилото на единия „Юкон“, очевидно с намерението да ги закара до летището.