Уилям Грифин - По заповед на президента

„Това означава, че знаят за тази връзка с Филаделфия и щом са прекъснали срещата ни, й вярват. От Милър може да се очаква да вярва на Кастило. Те са като братя. Но също така Джоуел и Том? Исусе Христе! Току-що убедих кмета, че сателитите на Националната сигурност са намерили самолета в Суринам и че ЦРУ е потвърдило това. Че президентът вече е наредил да се започне операция, че всичко е под контрол и той няма за какво да се тревожи. А сега да се върна и да му кажа: «Съжалявам, но изникна малък проблем?» Първото, което той ще направи, е да нареди евакуация от центъра на града и да се появи по телевизията, за да каже на хората за опасността.“

— Сър, още ли сте там? — запита Кастило.

— Изчакай минутка, Чарли, да помисля — каза секретар Хол.

Отново погледна сержант Бети Шнайдер.

— Вярваш във връзката с Филаделфия, нали?

— Да, сър. Всичко, изглежда, съвпада.

— Ще се върна в офиса на кмета и ще кажа на него и на комисар Келог, че трябва веднага да се върна във Вашингтон — каза Хол. — И да отида в Белия дом.

Тя кимна.

— Том, кажи да приготвят самолета — нареди Хол.

Макгайър се обърна с гръб към тях и заговори тихо в микрофона, скрит под ревера на сакото му.

— Все още вярвам, че ситуацията е под контрол и ще успеем да неутрализираме самолета и затова няма да кажа на кмета за новата информация — каза Хол. — Сержант, искам ескорт до летището. Трябва да стигна там възможно най-бързо.

— Ще сме щастливи да ви осигурим ескорт, господин секретар — каза Бети Шнайдер.

— Ако на път за летището, сержант, ви кажа, че трябва да дойдете с мен във Вашингтон, каква ще бъде реакцията ви? Моля ви, помислете секунда, преди да ми отговорите.

Бети Шнайдер стисна устни и шумно издиша.

— Мисля, че разбирате за какво ви моля и защо — каза секретар Хол.

Тя кимна.

— Майор Кастило има способността винаги да мъти водата, нали? — каза тя. — Винаги, когато мислите, че ситуацията е под контрол, той излиза с нещо ново.

Джоуел Исаксън се засмя.

— Господин секретар — каза сержант Шнайдер, — заповедите, които получих от главния инспектор Крамер, бяха да ви осигуря подкрепа за каквото и да помолите. Ако ме помолите да дойда с вас във Вашингтон, значи трябва да дойда.

— Благодаря — каза секретар Хол.

Отново доближи телефона до ухото си.

— Чарли?

— Да, сър?

— Не знаеш къде в Коста Рика, така ли?

— Не, сър. Но според полковник Торине в страната има само две летища, където би могъл да кацне „Боинг 727“… Изчакайте малко, сър.

— Какво сега? — каза гневно и нетърпеливо секретар Хол.

— Сър, моят приятел казва, че след малко ще знаем местонахождението на самолета. Каза да ви предам, че прави най-доброто, на което е способен.

— Благодари му от мое име — каза Хол, после продължи: — Чарли, тръгвам към Белия дом. Стой близо до телефона. Силно подозирам, че нашият шеф ще иска да разговаря с теб.

— Сър, аз се канех да тръгна към Коста Рика.

— И няма да можем да се свържем с теб през това време?

— Дотам има седемстотин мили. Да пресметнем час и половина във въздуха и половин час, за да разглобим радиото тук и да го транспортираме до летището. Няма да имате връзка с мен малко повече от два часа, сър.

— Наистина ли мислиш, че ти лично трябва да отидеш там? Не можем ли да накараме Форт Мийд или ЦРУ да открият самолета?

— Мисля, че е най-добре да отида сам, сър.

„Да, и аз мисля така. Когато ЦРУ научи, че поради тяхната невярна информация «Грей Фокс» са се канели да нахлуят в свещената територия на Суринам и да неутрализират, вероятно да взривят, техен самолет, от Ленгли първо ще започнат да отричат, а след това да предприемат някакви действия, за да оправят проблема.“

— Свържи се с мен възможно най-бързо.

— Да, сър. Разбира се.

Секретар Хол остави слушалките на мястото им.

— Милър, искам и ти да дойдеш с нас — нареди той.

— Да, сър.

Хол тръгна към вратата на офиса на кмета и каза:

— Няма да се бавя.

Мансарден апартамент „Б“

Курортът Козумел, Мексико

10:22, 10 юни 2005

— О’кей, Шърман, свържи ме пак с генерал Макнаб — нареди Кастило.

След пет секунди, Шърман докладва:

— Връзката е осъществена, майоре.

— О, по дяволите! — каза Кастило. — Свържи ме с Браг да разбера дали те знаят защо.

— Вече работя по това, сър — каза Шърман и почти веднага добави: — Свързахме се с генерал Макнаб, майоре.

— Генерал Макнаб, моля — каза Кастило.

— И сега — какво, майор Кастило? — запита самият Макнаб.