Уилям Грифин - По заповед на президента

Кастило кимна.

— Дори разполагаме със снимките и имената им.

— Откъде знаеш? — запита Кенеди, очевидно изпълнен с подозрения.

— Помогна ни стечение на обстоятелствата, признавам. Двама мъже от Сомалия, мюсюлмани, са били в джамията във Филаделфия. Ченгетата от Филаделфия, от Бюрото за борба с тероризма, са ги снимали и са дали снимките на ФБР за проверка. ФБР са ги проверили. Хората били законно в Щатите, посещавали училището по аеронавтика. Имаме потвърждение от училището.

— Значи съществува връзка с Филаделфия — каза Певснер.

— Звучи напълно правдоподобно и сигурно — каза Кенеди. — Бюрото е добро в идентифицирането. Може да се направи и с компютър, не се изисква въображение или способност за мислене. — Направи пауза, все едно за да събере мислите си, и продължи: — И като знаем това, добре е да предположим още някои неща. Те може би не знаят колко близо сме до тях, но знаят, че търсим самолета. И как тези интелигентни пилоти ще стигнат с него до Филаделфия?

— Нали ти разиграваш сценария, Хауърд. Ти ми кажи.

Кенеди тъкмо беше отворил уста, когато се чуха първите тихи акорди на музика на Щраус. Певснер извади мобилен телефон от джоба на панталоните си. Говореше на руски.

— Да?

— Две букви? Само това ли имаш?

— Обади му се и се увери дали това е всичко.

Прибра телефона в джоба си и погледна подред Кастило и Кенеди.

— Чудя се дали би трябвало да ти кажа какво беше това — каза Певснер. — Загрижен съм, че Чарли може да реагира импулсивно.

— Пилотът на някакъв самолет трябвало да кацне принудително на Ел Вигия. Лампичката, която светела на контролното табло, предполагала проблем в хидравликата — каза Певснер накрая. — Докато се грижели за отстраняването на проблема, той видял някакъв „Боинг 727“ в един от хангарите. Пребоядисвали го и сменяли номерата. За нещастие, не успял да види много. Било още тъмно.

— По дяволите! — каза Чарли. — Кога е станало това?

— Преди около четири часа — каза Певснер. — Пилотът трябвало да изчака, докато стигне в Боливия, и тогава да се обади. Това, което видял, са последните две букви на номера, а те се използват от Коста Рика.

— Доколко може да се вярва на този пилот? За теб ли работи?

— Лети за товарна компания, с която имам определени връзки. Може да се разчита на всичките им пилоти. Този, сега, като се замисля, се сещам, е американец.

— Значи сега самолетът е маскиран като собственост на Коста Рика? — каза Чарли. — Как се връзва това със сценария, който разигравате в момента?

— Мисля, че идеално — каза Кенеди. — Да продължим…

Той спря, защото сержант Шърман, следван от огромния източноевропеец, влезе в апартамента.

— Готови сме, майоре — каза сержант Шърман и седна до масата, върху която остави контролната кутия и компютъра с размерите на лаптоп.

— Една възможност, Чарли — продължи Кенеди, — която може би би искал да обмислиш, е тези хора да заменят отвлечения самолет за друг, който би могъл да стигне до Филаделфия, без да предизвика подозрение. Самолет, който има редовен полет до Филаделфия.

— Исусе! — каза Чарли.

— Например, ако използват самолет на Коста Рика, трябва само да са сигурни, че във въздушното пространство над Съединените щати в момента няма друг самолет на Коста Рика.

— И как би могло да стане това? — запита Кастило и отговорът му хрумна.

„Като саботират редовния самолет.“

— Как мислиш, че би реагирал някой механик от Сан Хосе, Коста Рика — каза бавно Певснер, — на подкуп от десет хиляди долара, за да повреди самолета, който да излезе от строя през следващите двайсет и четири часа? Нищо, което би могло да предизвика подозрение, просто да го изкара временно от строя?

Кастило погледна Шърман, който беше сложил слушалки на главата си.

— Как вървят нещата, Шърман? — запита Кастило.

Шърман вдигна лявата си ръка над главата с опънати пръсти. Започна да ги свива един по един. Кастило отиде до него и взе резервните слушалки, които бяха по-малки.

— С Филаделфия ли имаме връзка? — запита той.

— Майор Милър в сградата на общината — каза Шърман. — Има сигурна връзка с базата при арсенала.

— Дай ми го — нареди Кастило.

Шърман натисна няколко бутона.

— Линията свети зелено — каза той.

— Сержант Шнайдер — чу се гласът на Бети, съвсем ясно.

— Тук е Кастило. Мога ли да се свържа с Милър?

— Чарли? — чу се гласът на Милър след секунда.

— Точно така.

— Чу ли, че са открили самолета в Суринам?