Уилям Грифин - По заповед на президента

— Детекторът наистина е много добър, Чарли — каза Певснер.

— Е, сега, като знаеш, че не се опитваме да откраднем среброто ти — каза Кастило, — може ли да се заемем с работата, която ни чака?

— Разбира се — каза Певснер. — Но първо ела да поздравиш други твои стари приятели.

Той им направи знак да минат през двойните врати. Чарли влезе първи. Хауърд Кенеди се изправи, усмихна се, отиде при него и му подаде ръка.

— Мистър Дондиемо — каза Кастило.

— Мистър Кастило — каза Кенеди. — Радвам се да те видя. — Погледна Певснер. — Чух ли детектора преди малко?

— Беше мистър Лопес — каза Певснер. — Братовчедът на Чарли. Има полуавтоматичен пистолет, 45-и калибър.

— И това е всичко, Хауърд, не носим подслушвателни устройства — каза Чарли.

Кенеди не обърна внимание на думите му.

— Каза, че имате нужда от равен покрив — каза той и махна на Чарли да го последва на необичайно широката тераса, обзаведена с тапицирани алуминиеви мебели. Кенеди натисна бутон в стената, докато минаваше през плъзгащите се врати. Отново се чу електронно жужене и тентата, която хвърляше сянка над терасата, започна да се прибира. — Това ще свърши ли работа? — запита Кенеди и посочи покрива.

— Шърман? — извика Кастило и сержант Шърман дотича на терасата.

Кастило посочи покрива. Шърман погледна и кимна.

— Вероятно дори ще мога да поставя антената далеч от края на покрива, за да не привлича вниманието — каза Шърман.

— Мислиш ли, че можеш да намериш портиер, който да покаже на Шърман как се стига до покрива? — запита Кастило.

— Както ти казах по телефона, Чарли, твоите желания са заповед за нас — каза Кенеди.

— Колко време ще ти е необходимо, Шърман? — запита Кастило.

— Немного — каза Шърман.

Той отиде при огромния си куфар, премести контролния панел и компютъра си с размерите на лаптопи ги остави върху малкото бюро до вратите, които водеха към терасата, след това затвори куфара. Започна да го вдига, Певснер щракна с пръсти и двама „портиери“ бързо дотичаха и го взеха от ръцете му. Шърман погледна Кастило, усмихна се и сви рамене, като че ли искаше да каже: „Защо не, по дяволите?“ След това последва мъжете, които носеха куфара. Шърман докосна кръста си отзад, като че ли наместваше пистолет.

„Разбира се, той има пистолет. Хората на «Делта Форс», също като мистър Певснер, се опитват да са готови за всичко. Чудя се защо детекторът не ги улови? Или вероятно ги е уловил. Уловил е двата пистолета едновременно, но само Фернандо се издаде. Алекс, приятелю мой, твоята охранителна система не е толкова добра, колкото мислиш.“

Когато Шърман излезе от апартамента, влязоха двама келнери в бели сака, като бутаха колички за сервиране пред себе си.

— Реших, че може би имаш нужда да хапнеш нещо след полета — каза Певснер. — Но преди да хапнем, да запитам дали всички видяха моя братовчед Роберто?

Всички се здрависаха с Хауърд Кенеди.

Келнерите започнаха да сервират изисканата закуска. Като свършиха, застанаха зад масите с прибрани зад гърба ръце и зачакаха момента, в който отново ще са необходими. Певснер отново щракна с пръсти и каза:

— Благодаря.

След което посочи вратата. Келнерите бързо излязоха.

— Сега, като сме сами, Алекс — каза Кастило, — ще ми кажеш ли къде е онова, което търся?

— Вземи си от яйцата „Бенедикт“, Чарли. Имаме много време.

— Не, ние не разполагаме с никакво време — каза, малко рязко, Кастило. — Къде е проклетият самолет?

Изражението на Хауърд Кенеди показа, че Певснер не е свикнал към него да се обръщат с такъв тон и че той въобще не е сигурен как ще реагира Певснер. В погледа на Певснер се появи студенина, но тя бързо се смени от усмивка.

— Ако изядеш яйцата си, приятелю мой, ще ти кажа къде не е — каза Певснер.

Чу се остро подсвирване и миг по-късно сержант Шърман извика:

— Слизам!

Всички погледнаха към терасата. От покрива започна да се спуска накрайник, последван веднага от тежък, гумиран, кабел. Фернандо каза:

— Аз ще ги уловя.

И излезе бързо на терасата, за да хване накрайника и кабела.

— Включи електрическия кабел в контакта на стената — каза сержант Шърман. — Няма значение дали напрежението е 110 волта или не, имаме вграден адаптер.

— Хванах го! — извика Фернандо в отговор.

— Имаме контакт за верига с напрежение 110 волта — каза Певснер.

— Алекс, къде не е самолетът? — запита студено Кастило.

— Не е в Ел Вигия — каза Певснер. — Беше там, но вече не е там.