Уилям Грифин - По заповед на президента

— Не, не са. Не е в Суринам и никога не е бил там.

— Какво? — запита Милър, явно изумен. — Чарли, точно преди секретар Хол и комисарят да отидат на срещата с кмета, му се обадиха от ЦРУ, от офиса на самия директор, и му казаха, че самолетът е на летище „Зандери“ в Суринам. И това той ще предаде на кмета.

— Е, ЦРУ отново греши.

— Макнаб получи заповеди да го неутрализира — каза Милър. — Той е вече на летище „Хълбърт“ и е почти готов да излети.

— Слушай ме внимателно, Дик. Ето какво искам да направиш. Отиди до летището и разбери кои самолети кацат редовно от Коста Рика, и ми дай информацията. Искам да откриеш кой самолет на Коста Рика лети редовно до Филаделфия.

— Ти чу ли ме, Чарли? Чу ли какво казах? ЦРУ са намерили самолета. Потвърдено е. Имат дори образ.

— Това не е самолетът, който търсим. По дяволите, направи, каквото ти казах! Веднага!

Докосна сержант Шърман по рамото.

— Искам връзка с генерал Макнаб.

Майор Х. Ричард Милър огледа малкия външен офис на кмета във Филаделфия. Там имаше още трима души. Сержант Бети Шнайдер, Джоуел Исаксън и Томас Макгайър.

— Интересен въпрос — каза сухо Исаксън. — На кого вярваш? На директора на ЦРУ или на Дон Жуан?

— Аз бих повярвал на Дон Жуан — каза агент Макгайър.

— Той звучеше много сигурен в себе си — каза сержант Шнайдер.

— Дон Жуан е винаги сигурен в себе си — каза Исаксън. — Което не е същото, като да кажеш, че винаги е прав.

— Нямам ни най-малка представа къде на летището да получа тази информация. Или че ще ми я дадат.

— Аз ще дойда с теб — каза Том Макгайър. — Може би моята значка плюс моят ирландски чар ще ти бъдат от полза.

— Мислиш ли, че трябва да вляза в офиса на кмета и да кажа на секретаря Хол? — запита Милър.

— Не знам, но мисля, че трябва да направиш онова, за което те помоли Дон Жуан — каза Исаксън.

— Когато си готов, тръгваме, сержант — каза Том Макгайър.

Сержант Шнайдер извади мобилния си телефон, прегледа записаните в него номера и имена и като намери каквото търсеше, натисна бутона за обаждане.

— Мистър Халоран, тук е сержант Бети Шнайдер. Помните ли ме?

— Въпросът е малко странен, мистър Халоран, но моля ви, имайте търпение. Можете ли да се сетите за самолет, който да пристига често от Коста Рика? Нямам предвид…

— О, сещате се, така ли? Кажете ми за него, моля.

След по-малко от шейсет секунди, тя покри телефона с длан и каза:

— Бинго! Мисля, че е по-добре да се обадиш на Кастило, Дик.

А след още трийсет секунди, Милър докладва:

— Каналът се използва.

— Продължавай да опитваш — нареди сержант Шнайдер.

— Преди да кажеш каквото и да е, Чарли — каза генерал Макнаб, — нека ти предам последните думи на генерал Нейлър за теб и мен. — „Ти си един проклет генерал! Ти не приемаш проклети «предложения» от проклет майор! И го знаеш дяволски добре!“

— Открил е, че си на летище „Хълбърт“? — запита Кастило, но това беше по-скоро твърдение, отколкото въпрос.

— Да. И той очевидно не е толкова впечатлен от статута ти на личен представител на президента, колкото се надявах, че ще бъде.

— Е, ще поема гнева и упреците, сър. Но все още мисля, че идеята да отидете предварително до летището беше добра.

— Много благородно от твоя страна, Чарли, но той е прав. Генералите не би трябвало да приемат предложения от майорите, а ако го направят, трябва да понесат последствията. Какво има?

— Самолетът е някъде в Коста Рика. Пребоядисан е и е с нови регистрационни номера.

— Исусе, сигурен ли си? Единствената причина вече да не сме на път към Суринам е, защото още не са ни казали къде можем да приземим „С–17“.

— Самолетът не е в Суринам — каза Кастило.

— Сведението е от руския търговец на оръжие, нали така?

— Да, точно така.

— Мили Боже, Чарли! Във Форт Мийд има снимки на самолет на летище „Зандери“. Човекът на ЦРУ в Суринам го е видял, а сега ти ми казваш, че самолетът не е този?!

— Да, сър. Вероятно самолетът е наистина на „Еър Суринам“, а номерата съвпадат, защото лунатиците са имали достатъчно мозък да напишат истински номера на отвлечения самолет. А отвлеченият самолет е вероятно в Коста Рика.

— Къде в Коста Рика?

— Това още не знам.

— Казал ли си и на някой друг?

— Не, сър. Изпратих Милър до летището във Филаделфия да провери какви самолети от Коста Рика кацат редовно там. Защото те вероятно ще се опитат да стигнат до Филаделфия, без да предизвикат и най-малка тревога.