Уилям Грифин - По заповед на президента

— Помолил ли си вече ЦРУ за тази информация? — запита Нейлър.

— Казаха ми, генерале — каза Лорънс Фримонт от ЦРУ, — че ще са необходими още два часа на нашия човек да стигне до и да се върне от някакъв район на около четирийсет мили от летището, което би могло да приеме „С–17“. Но данните са от преди два месеца, а не искаме Макнаб да стигне там и да открие, че летището или е залято от вода, или пък се е превърнало в гробище за старо желязо.

— Трябва да кажа и на двама ви, че съм впечатлен от онова, което сте свършили — каза генерал Нейлър. — А сега да чуем какво има да ни каже генерал Макнаб. Свържете се с него по сигурната линия и включете високоговорителите, моля.

— Да, сър — каза сержант Сагинс и отиде до стаичката с телефона, откъдето излезе след по-малко от минута. — Имате връзка, сър — каза той.

— Генерал Макнаб, моля — каза Нейлър.

— На телефона, сър.

— Разбрахте ли, че самолетът е открит в Суринам?

— Да, сър.

— Секретарят на отбраната натовари Централното командване с неутрализирането му. Всички тук са съгласни, че трябва да го свършат хората на „Грей Фокс“. С подкрепата на изтребители на Военновъздушните сили, които ще спрат самолета, ако направи опит да излети, и или ще го принудят да кацне, или ще го свалят.

— С други думи, сър, вие се надявате операцията на „Грей Фокс“ да започне възможно най-скоро?

— Да. Бихте ли ми казали как ще процедирате?

— Всъщност, сър, ще бъде много по-лесно, отколкото изглежда. Няма да ни се наложи да кацнем на враждебно летище и не вярвам да има сили, които да защитават самолета. Значи трябва да вземем половин дузина „Птички“ с един „С–17“ с трийсет души, да изчакаме, за да научим къде ще можем да приземим „С–17“ — вече запитах разузнаването на Централното командване за възможностите, но още не съм получил отговор — и после просто да свършим работата.

— Операцията трябва да бъде проведена изключително тихо, Скоти, разбираш това, нали?

— Да, сър.

— Откъде ще тръгнете? — запита генерал Макфадън. — „Хълбърт“?

— Това генерал Макфадън ли е?

— Да.

— Сър, ще оценя всяка помощ, която можете да ми окажете по въпроса, къде мога да приземя „С–17“.

— Работя по въпроса, Скоти. ЦРУ имат информация, която чакаме да се потвърди, че има такова летище на около петдесет мили от „Зандери“. Очакваме скоро да получим потвърждение.

— Благодаря, сър — каза генерал Макнаб.

— Скоти, колко време ще ти е необходимо да събереш хората и хеликоптерите в „Хълбърт“?

— Почти никакво, сър.

— Колко е това в часове и минути, Скоти? — запита Нейлър.

В гласа му се долавяше нетърпение.

— Всъщност, сър, в момента съм в сянката на крилото на „С–17“ и гледам Мексиканския залив.

— Да разбирам ли, генерале, че сте на летище „Хълбърт“?

— Да, сър. С шест „Птички“ и трийсет души. Чакаме заповедите ви, за да тръгнем.

— А кой ви упълномощи да отидете до „Хълбърт“, генерале? — запита Нейлър студено, защото беше много ядосан.

— Мистър Кастило предложи да организираме екипа и да го доведем до „Хълбърт“, защото така ще спестим много ценно време, сър.

— За майор Кастило ли говориш, генерале?

— Отчасти, сър. Но сега го наричам „мистър“. Това изглежда подходящо, тъй като той дойде във Форт Браг като личен представител на президента, сър. И в цивилно облекло.

— Ти си един проклет генерал, Скоти! — избухна Нейлър. — И не приемаш проклети „предложения“ от проклети майори! И много добре го знаеш!

— С цялото ми уважение, сър, той не е в качеството си на майор. Съветникът по националната сигурност ми каза ясно по телефона, че той идва в Браг като личен представител на президента, сър. И моето поведение е съответно на това.

Нейлър вдигна ръце нагоре в жест на гняв и отвращение и огледа събралите се в стаята. Всички гледаха накъдето и да е, но не и към него. Нейлър се опита да се съвземе, като мислеше: „Когато човек е ядосан, не взема правилно решение. Не можеш да си позволиш да вземеш решение, за което по-късно ще съжаляваш. Този кучи син! Когато това приключи, ще отрежа топките му, както и тези на Чарли, и ще ги закова за стената!“

— Генерал Макнаб — нареди генерал Нейлър, — имайте готовност да започнете операцията по мое нареждане. Само по мое нареждане!

— Да, сър.

— А когато това приключи, вие, аз и майор Кастило ще трябва да си поговорим.

— Да, сър.

Нейлър отново огледа събралите се около масата.

— Има ли някой нещо за генерал Макнаб? — запита той.